The Cupid

Chapter 3 - So close with the new boy

Звънецът обяви края на първия час. Двете момчета събраха нещата си и се изправиха. Изтупаха полепналата по дрехите им прах и се отправиха към входа на голямата сграда. Те бяха пропуснали първия час, за да планират големия купон, но това не бе проблем. Броя на отсъствията им се броеше на пръсти. За наистина важни неща си заслужава да избягаш, а когато си любимец на учителите, бе още по-лесно. Момчетата заизкачваха стълбите, водещи до втория етаж и часа им по история. Малко преди да бяха стъпили в коридора, бяха посрещнати от бурен смях. Хари огледа смеещите се ученици и се приближи до едно от момчетата, а Марко вървеше след него като послушното кученце.

- Хей Брет. На какво се смеят всички?

- На новият ученик. Изглежда като излязъл от мюзикъл за седемдесетте - отговори му момчето едвам поемайки си въздух от непрестанния смях.

Хари погледна новия. Дрехите му не бяха по първа мода, но все пак бе гадно да му се подиграват така.

- Може да е от театралния клуб - предположи Стайлс, съжалявайки момчето.

- Хари, ние нямаме театрален клуб - намеси се Марко, също прихванал смехът на околните, превивайки се от недостиг на кислород.

Хари стисна устни ядосан. Не бе редно да му се подиграват. Всеки си имаше собствен стил. Никой не съди барбитата с пет тона грим и прекалено малко плат, а се смееха на новото, вероятно объркано, дете. Стайлс отиде с тежки стъпки до момчето и болезнено стисна китката му, повличайки го след себе си към долния етаж. Огледа се на бързо за "свидетели" и натика момчето в една от мъжките тоалетни, като го последва. Един от малкото недостатъци на училището бяха точно мъжките тоалетни. Помещенията бяха малки и тесни. Пред тях дори килерът изглеждаше като палат. Но пък това бе в плюс за учениците, които си имаха "по-зрели" занимания. Мъжките тоалетни не са удобни за натискащите се, за това те предпочитат женските. А освен чистачката, няма друга възрастна жена в цялото училище и няма кой да се опитва да ги спре. Звънецът би и коридорите се изпразниха. Хари тръгна да излиза, но стъпките и гласовете на приятелите му, го спряха.

- Да проверим в тоалетните - гласът на Брет се разнесе по коридорите.

Стайлс се паникьоса и направи първото за което се сети. Откопча дънките си и ги пусна да паднат по краката му. Обърна се с гръб към вратата и максимално притисна момчето до стената срещу нея. Сложи ръка на устата му в знак да мълчи и да прави каквото трябва. Момчето кимна ужасено и Хари продължи с действията си. Леко повдигна синеочкия пред него. Той механично уви краката си около кръста му и сключи ръце зад врата му, за да се задържи.