The Cupid

Chapter 11 - Family surprise

Хари бързо стана от леглото си и погледна часовника. Сърцето му туптеше придружено от забързаното дишане. Успокои се, когато осъзна, че не закъснява. Лениво се затътри към банята, но умът му не преставаше да работи с пълни обороти. Тази нощ почти не бе спал. Размишляваше за живота и чувствата си. За това кой иска да бъде в бъдещето и какъв е сега. Упоритата работа на мозъчните му клетки имаше голям ефект. Момчето най-накрая разбра всичко и разреши повечето си проблеми. Не се бе влюбвал, защото не бе срещнал правилното момиче. А не бе срещнал правилното момиче, защото тя не съществуваше. Не и за него. Правилния човек за Хари бе Томлинсън, но момчето осъзна това твърде късно. Вече бе сигурен в същността и чувствата си. Той не просто изпитваше симпатии към Луи, той го обичаше. Бе силно влюбен. Желаеше го, и то много, но бе прекалено късно. За няколко мига бе излязъл от контрол. Няколко мига костваха приятелството им. Но за няколко мига Стайлс получи желаното. Докосна се до тези перфектни устни и бе незабравимо.

Момчето излезе от банята с нова цел. Знаеше какъв е сега - мухльото прецакал приятелството му с Луи, но и знаеше какъв искаше да е в бъдеще. Искаше да бъде мъжът в живота на Томлинсън. Да бъде неговото момче. Да държат ръцете си и да се прегръщат. Да се обичат, ала това бе нещо нереално. Нещо невъзможно. А Хари обичаше предизвикателствата.

Училищните коридори бяха почти празни. Обикновените изгонени излизаха от сградата, за да се срещнат с приятелите си. Хари влезе и веднага набеляза целта си. Забърза крачка и за минута прекоси коридора стигайки до Луи.

- Луи, аз много, много съжалявам за снощи. Не знам какво ми стана. Историята ти ме натъжи и в главата ми изникнаха много неща. За миг забравих за реалността и...не исках да те изплаша Лу. - извини се Хари. Очите му блестяха с искрици на надежда синеокия да му прости.

- Няма проблем. - усмихна се леко момчето и тръгна към последната стая, тази преди тоалетните.

- Тогава защо си тръгна? Защо не искаш да говориш? Не позволявай на тези няколко секунди да провалят приятелството ни. - спря го Хари, а гласът му бе пропит с горчивина. Той наистина съжаляваше и искаше всичко да е по старо му.

- Защото... защото ми хареса. - тихо отговори Томлинсън като сведе глава.

Стайлс се усмихна, а очите му блеснаха издавайки някоя нова идея. Момчето хвана синеокия си приятел за ръката и го задърпа след себе си. Подминаха стаята и влезнаха в тоалетните.