The Cupid

Chapter 4 - Such a big change

Празната стая, самотното легло, всичко в тук бе както всяка вечер. Но все пак имаше нещо различно. Всички въпроси, които обикновено си задаваше Хари, цялата самота и всички негативни чувства, нямаше ги. Или поне той не си мислеше за тях. Мислите му бяха насочени в друга посока. Само след три дена го очакваше страхотно парти, което нямаше само да се планира и приготви. Сутринта едно спонтанно действие, една глупост, застраши репутацията му, но за сметка на това си намери нов, макар и малко странен, приятел. Хари затвори очи и си спомни всички забавни моменти, като пропусна неловкия момент в тоалетните. След цялото глупаво обикаляне вече знаеше как се чувстват момичетата, когато влачат някоя нерешителна приятелка с тях, след шопинг. Само се молеше да не му се наложи да си прави и разкрасителни процедури. Момчето се засмя на глупавите си мисли и заспа с днешните спомени.

Досадният рингтон се разнесе из празната стая, изтръгвайки къдрокосия от сладкия му сън. Момчето се ядоса и вдигна телефона готов да убие човека, които го безпокои.

- Какво? - раздразнен и сънен, глас отекна в помещението.

- Къде си? Закъсняваш. Добре ли си? - забързания и притеснен глас на Марко напомни на Хари за някоя тревожеща се за детето си майка.

- Ям кроасани в едно френско кафене - пошегува се Стайлс. - Дай ми десет минути - затвори телефона без да дочака отговор.

За секунди скочи от леглото и се разсъни. Оправи се възможно най - бързо и излезе. Къщата му бе на няколко минути път от училището с кола, за това не бе никак трудно да се стигне бързо. Особено щом натиснеш педала. Миг преди да запали колата, силно мяукане привлече вниманието му. Момчето излезе от колата и се огледа. Едно малко коте бе заплело опашката си в едни храсти. Хари дори не се зачуди как е станало. Стана му жално за животинчето. Приближи се бавно, за да не го уплаши и внимателно освободи малката му опашка от капана. Котето се отърка нежно в крака му и доволно измърка. Стайлс се усмихна и проследи животинчето до ъгъла, зад който се скри. Момчето се качи в колата и я запали. Ягуара мощно изръмжа, след което замлъкна. Колата се бе повредила. "Супер!" измънка под носа си Хари и излезе от колата. Заключи я и с бързи крачки тръгна към училището. Днес изобщо не му бе ден.

Хари застана пред вратата на кабинета по история. Пое си дълбоко дъх и почука. След полученото разрешение, влезе и застана до вратата.