Falling for you

Part 8 - My personal Hell

Вървях по улицата , а силния дъжд ме обгръщаше и прикриваше сълзите ми . Треперех , но не от студа - той ме успокояваше . Болката в главата ми продължаваше да ме измъчва , но й се наслаждавах . Обикалях без определена цел , исках да се загубя , да изчезна от лика на Земята , как по дяволите заслужих това ? Тръгнах да пресичам улицата , но не видях колата . Черна спортна кола , позната при това . Исках да помръдна , но не го направих . Погледнах шофьора в момента , в който колата ме връхлетя . Паднах на черния капак , въздуха от гърдите ми изчезна . Последното , което чух преди да се спусне черната завеса , бе : Ейприл , но как ..

         ---------------------------------------- 24 часа преди това --------------------------------------------------------

Неделното следобедно слънце пробиваше завесите на стаята . Събудих се , бе 16;00 . Джеймс лежеше до мен , преметнал ръката си през кръста ми . Бе странно да съм в едно легло с него , особено след като не бяхме правили нищо . Абсолютно нищо . Поне не й по онзи начин . Вечерта той се появи на вратата с пица и Злите Мъртви и предложи и ме покани на среща в собствения ми дом . Изкарахме си невероятно , след филма стояхме хванати за ръце на балкона и гледахме звездите . Звучи адски клиширано , но бе наистина романтично . Разбрах доста неща за него и семейството му . Като изключим , че Алекс му е доведен брат , разбрах , че майка му работи като адвокат и прекарва повече от времето си в апартамента си в Манхатън с новия си съпруг , който впрочем е брат на директора на гимназията ми . Това прави Алекс негов племенник . В момента , в който отворих темата за бившата му приятелка , той се отдръпна и хладно смени темата .Не попитах за поезията , защото ми се стори твърде лично . Сега лежеше до мен , ресниците му оставяха сенки по нежните му скули , кожата му , все така бледа , контрастираше с черната му коса . Усещах аромата му - сапун , дим , мента .

- Стига си ме зяпала - каза той с неустоимия си сънен глас и се усмихна . Очите му останаха притворени .

- Може би , предпочиташ да правя нещо друго ?  - Той мигновено отвори очите си и с няколко леки движения вече бях под него . Продължаваше да се усмихва , тръпчинките му се показаха . Усмихнах се и прехапах устната си . Сложих ръцете си на врата му и започнах да го целувам . Той веднага отвърна , а аз увих краката си около кръста му . Той обаче се отдръпна .

- Не искам да си мислиш , че те използвам , за това . . - каза той леко смутено . Бузите му почервеняха . Отговорих му с усмивка , а ръката ми се спусна надолу към боксерките му . Усетих как тялото му се напряга ,  прехапа устната си .

- Защо изключваш факта , че аз те използвам - казах престорено сърдито . Като отговор той се спусна към врата ми и започна да го целува бавно . Измъчваше ме , но бе толкова хубаво . Той бе първия , който ме караше да настръхвам само с допир . Знаех , че ще ме боли , знаех , че най-вероятно ще разбие сърцето ми , но се наслаждавах . Щях да се насладя дори и на болката или поне така си мислех . Джеймс засмука кожата на врата ми и ме откъсна от размишленията . Изстенах леко и извих гърба си . Устните му танцуваха безмислостно по кожата ми , карайки ме да мисля как ли се биха спревили тези устни ..

- Ейприл - чух ядосания глас на Себастиан . Мамка му . Нямахме време за реакция , Джеймс се отдели от врата ми , но Себастиан вече беше на вратата . Станах за част от секундата  , както и Джеймс . Сега и двамата стояхме , почервенели и засрамени . Погледнах към Себастиан , като очаквах , че ще е ядосан , но той бе видимо развеселен .

- Сериозно , хора , кой прави секс в 4 следобяд - Започна да се смее . - Брат сериозно . - Себастиан отиде до Джеймс и се поздравиха . Британеца изглеждаше видимо облекчен .

- Ейприл , после ще водим разговора - Себ се смееше - А , ти , - той се обърна към тъмнокосия -Ще сте хубава двойка  , но  ползвайте защита .

Себастиан се изнесе бързо както беше влязъл . Останах сама с Джеймс , който облече тениската си и тръгна към вратата

-Хеей , не толкова бързо - Отидох до него , надигнах се и го целунах . Той отвърна , но се спря .

- Трябва да тръгвам , ще ти пиша и утре ще се видим - той прибра един кичур коса зад ухото ми и ме дари с прекрасна усмивка . Очите му , наситено сини се взираха в мен .

- Не искам да си тръгваш - оставих целувка на врата му и го прегърнах .

- И аз не искам , но трябва да оправя кашата с Александър . Обещавам , следващия път ще ти се реванширам - Той ме притисна към себе си и погали леко лилавите петна по врата ми . - До скоро , Ейприл

Начина , по който произнасяше името ми с неустоимия си акцент , ме изваждаше от строй . И така останах сама в стаята си , с шибаните пеперуди в стомаха , неподозираща какво ме очаква.