Мъж нает като нощен пазач попада в плана за отмъщение на жена, жадна за мъст поради нейната причинена и то жестока смърт.
Дали ще бъде успешна мисията да опази семейството си и да отпрати злото в отвъдното?
Вижте в историята, за да разберете.
Първи работен ден, като охранител на голяма току-що построена сграда, длъжен съм да се постарая и да направя свой личен график.
Всичко трябва да бъде вредено по минута при каквито и да е обстоятелства, за да се придържам и да запазя дадената трудова дейност.
Тъй като не сме определено напред с доходите с моето семейство, се налага да се захвана за тази предложена работа за определено време, докато не се реализирам и не си намерим по приятен дом и по-добри условия за живеене.
Ванеса /моята жена/ и Джаксън /моят малък син/ са моята опора и точно те ме стимулират въпреки обстоятелствата, в които сме.
Както и да е, нека превъртим до частта, в която стартирам първия ден.
Въпреки огромната ми напрегнатост, като за начало станах закусих, минах през банята, набързо се напъхах в униформата си и изчаках своята съпруга и син да се качат в колата.
С пристигането огромно впечатление ми направиха огромните стъклени прозорци, които крепяха тази постройка. Дори при най-малкото сблъскване с нещо тежко и твърдо, всичко това може да стане на стотици парченца и определено ще има пострадали хора.
- Колега, добро утро, защо така си се загледал въодушевено? -попиташефа /Марвъс/. - Всичко това има ли гаранция да се задържи все така здраво, сър?! - попитах аз. - И да има, и да няма трябва да сме модерни, Кийфър. - продума той и ме опъти към новата ми позицията. - Така искам от теб да наблюдаваш тези четири монитора, знаеш правилата не заспивай и не се отклонявай от мястото си, супер важно е да бъдем точни и предпазливи! - каза той с тежък тон.
Имах 8 часова длъжност да топля този стол и да не помръдвам грам за миг, но какво ли би се случило за минута, все пак всеки има нужда да отскочи до тоалетна.
Не знаех точно къде се намира посоката за търсещата от мен точка, но все пак продължих в права посока и не рискувах да се загубя точно на първия ден.
Отклоних се малко повече и попаднах на огромна желязна врата, зачудих се.. 'Тези хора имат пари за толкова прозорци и придобивки, а една тоалетна не могат да направят по уютна'.
Огледах отвътре, малка тъмна стаичка пълна с огледала. 'Защо ли са им тези огледала?', Нямат продукти и определено никъде в информационната бланка не пишеше да имат подобна продажба.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Внимателно затворих вратата и се изнизах до своето бюро, дано не съм бил забелязан.
След около 8 часов труд се прибрах. Извадих всички документи и потърсих всякакъв вид информация за дадената институция, все пак бях се запознал с всяка подробност.. 'Нима съм изпуснал нещо?' ..
