Mirrors

Отмъщението

Веднага след като инспекторите се обадиха по мобилния изтичах максимално бързо до колата.
Повикаха ме първо да намина през тяхната къща.
Натоварихме набързо всичката техника - всякакви свещени бутилки, също библията.

Малко след това се запътихме към прокълнатата сграда.
С пристигането незабавно извадихме нужните материали и започнахме претърсване.
За тях не знаех, но лично мен ме побиваха тръпки сякаш около тялото ми бушуваха стотици скръбни души.

Спряхме се в началото на стълбището и се разпределихме по двойки, бяхме не повече от 8 човека.
Всеки пое в различна дирекция, особено ние взехме пътя за към огромната лечебница.

Навън почти се беше смрачило, слънцето което ни подправяше път по тясните коридори също се скри.
Стана все по зловещо и трудно за прекосяване от място на място.
След поредния завой се озовах на търсената от нас посока, но бях съвсем сам.. 'Къде беше изчезнал, помощника?'
Надявах се само и само да не е пострадал, явно от тук трябва сам да се справям.

Пробих си път през една тухлена стена и по този начин влязох по-лесно вътре.
Гледката все така ужасяваща, не случайно никога не съм харесвал болници.
Посредата все същото огледало обркъжено с още поне три такива в неговия размер и един въртящ се стол с два колана прикрепени за него.
Това беше по-скоро мъчилница, не лечебница.

Започнаха се отново същите викове, крясъци, стържения по огледалата, но този път не бях единствения чувайки ги.
Почти целия екип се притекоха след чутите звуци.
Но не бяха сами, разкрили са нещо което беше от голяма полза, а именно жената от манастира, която имала общо със случая.

Единствената оцеляла жена знаела начина за унищожение на този вреден портал.
Разказа ни, как душите все още обитаващи мястото са имали единствено за цел да си тръгнат спокойни и да приключат с отмъщението си.
Загадката за опоражената болница така и не знаейки от кого причинена, бе най-накрая разгадана.

- Аз бях свидетел, години търсех хора, които да ми помогнат спрямо толкова голяма сила.
- Как се случи пожара и защо?
- Спомням си деня сякаш бе вчера. Имаше тържество по случай навършването на 50 години, чудесно свършена работа. Тъй като пиенето беше малко в повече, някои от нас не се влияха достатъчно добре. Моята сестра беше една от пострадалите, спрямо нея разбрах дори защо не са в покой. Пожара е бил именно създаден от тяхна висша конкуренция, от мъжа управлявал ги. Вечерта на празника им, той е целял да унищожи всички присъстващи .. знаел е, че в този ден е разполагал с почти всички.
Вие се нуждаете от мен, знам какво предстои!

Дали тя ще е отговора и завършека на тяхната молитва?