Mirrors

Тайната

Стана съвсем очевидно, че нещо се случва и то засяга най-вече мен, но дали е така. Ще се наложи да се консултирам с инспектори разбиращи от паранормални явления.

Поредна вечер изчезват хора от екипа, дори бях свидетел на човек, който бе убит и същевременно тялото му се беше изпарило.

Тази ситуация трябва да бъде погледната от специалисти и не случайно се свързах със семейство Бънирсън, които от доста време насам нямаха подобен случай за разследване.

Веднага щом пристигнаха на сутринта, ги поканих вкъщи за да обсъдим тези странни видения.
Показах им събраната информация, също така и малко записи от камерите сложени от мен.
Въпросите ми бяха определено над стотина, а те се споглеждаха и сякаш комуникатираха чрез мисъл.
Кимваха си един на друг и ме изслушваха до края.

- Вече почти четвърта вечер изчезват хора, още с пристигането ми там се случваха странни неща.. Нищо не мога да си обесня, за това и се свързах с вас. Тези огледала не са никак безопасни и крият огромна тайна в себе си. -казах им го съвсем набързо и нагледно.
- Господине, още с първото ви изречение се досетихме какъв точно е проблема. Разбира се, прав сте в огледалата е, може да се каже, че в тях се крие портал по възможност доста опасен. -каза Бен.
- Трябва да бъде обезопасена и затворена обезателно сградата, за да няма повече жертви. -Дебора довърши изречението му.
- За това ще се погрижим ние още на вечерта, не смейте да посещавате без нас, ще се подготвим за всичко и ще ви информираме! -каза той.

Изпиха си чая, който Ванеса бе приготвила и ги изпратих до вратата.
Остава само да чакам, поне имам малко време за семейството си.

Жена ми беше с Джаксън в банята, докато аз провеждах разговора с младата двойка.

- Сине, какво има защо си седнал на пода?. Как се случи всичко това, нали трябваше да ме изчакаш?
- Мамо, не съм уплашен сякаш изглежда, че той е.
- За кого ми говориш? Как се наводни стаята толкова внезапно??
- Той я наводни, мамо. Аз бях до вратата през цялото време.

Докато Ванеса се опитваше да разбере какво иска да и каже, за миг се загледа в стъклената врата.
Джаксън се изправи и се мръдна, а същевременно отражението си остана там.
Чух писъци и се изтрелях незабавно. Всичко се беше нормализирало в стъклото, а жена ми сложно успяваше да ми обясни случилото се.

- Аз аз.. Видях го как стоеше неподвижно, докато той.. той се мръдна от там ии ... Не мога да разбера.
- Мисля, че вече е време да ти кажа нещо. -казах аз.
- Какво нещо, какво се случва?? -каза обезпокоена тя.
- Виждам неща, чувам писъци, тези огледала.. Има проклятие, не мога да обесня нищо докато инспекторите не изложат факти и начин да се преборим с невъзможното. - казах и я погледнах в очите.
- Сега ли намери да ми го кажеш?? -попита ядосано.
- Бях твърде зает да си повярвам първо на себе си и после на видяното. -казах аз и настана тишина.

Кранчето на чешмата в банята не беше добре затворено и водата се бе стекла от стаята чак по стълбите и до хола.
Слязохме долу за да видим какво шумти и видяхме цяла локва, а над нея беше Джаксън.

Гледката ни порази, образите бяха кристално ясни.
Набързо избърсахме всяко намокрено място и изрично им забраних да се доближават до огледала, стъкла, локви с вода дори, докато не се върнем.