Къде съм?

88 7 1
                                    

Джаксън изчезна, претърсихме всяко възможно ъгълче.
Не исках да оставя нещата така.
Заведох Ванеса в килера. Обещах да се върна, каквито и приканващи звуци да чува да не се подлъгва и да не рискува живота си.

Отново се върнах при Ана.
Намерих я окована на същия стол, беше хванала нашата семейна снимка в ръката си заедно с един кръст.
А екипа бе обкръжил с коли цялата сграда.

Помоли ме да се отдръпна, да изляза от помещението.
- Правя го за твоето семейство. -каза тя и стисна здраво очи.

 -каза тя и стисна здраво очи

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Връчи ми снимката треперейки.
Внезапно около всяка страна на огледалната част, започна да се изписва фамилията Есекър.
Ръце оставяха следи на всяко ближно огледало.

Малко преди да я спра с въпросите си, всичко се напука, душите напираха и напираха да излязат.

Всичко се строши на малки парченца, а тялото на старата жена изчезна.

Силата беше твърде силна и ме изтласка.
Ударих се в тухлената стена зад мен.

Свестих се, изправих се и отново влезнах вътре.

- Ана? ?? ? -извиках.

Връхлетя ме нещо тежко.
Обърнах се и го метнах на земята.
'Ана?'

Но не беше тя. Изражението беше нейно, но душата беше чужда.

'Нима това искаше да ни каже, че е риск да пуснем демона на свобода?'

Започна да се бори с мен, замери ме със стола и ме тласна на пода.
Отново се изправих и я блъснах в щръкнало при това остро желязо.
Тя се освободи и ме погна, извадих оръжието си и започнах да я обстрелвам.

Тя се освободи и ме погна, извадих оръжието си и започнах да я обстрелвам

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
MirrorsOnde histórias criam vida. Descubra agora