Моят живот

VI глава - Нов враг?

Стоях и стоях. А тя дори не се събуждаше и реших да си взема мляко с какао от машината за кафе.Когато отидох и си взех се блъснах в един човек и цялото какао се изля върху двамата.
Аз:Ол, много съжалявам.
Веднага извадих мокри кърпички.
Той: Няма нищо.
Когато погледнах нагоре видях Лукас.
Аз:Лукас! Здравей.
Лукас:Здравей. Няма нужда.
Аз:Не, има.
Лукас: Но и ти също си изцапана?
Аз:Нищо ми няма. Едно петънце.
Лукас взе една от мокрите ми кърпики и започна и той да търка тениската ми.
И докато си чистихме взаимно тениските започнахме разговор.
Аз:Виждам , че си в добро настроение. Как е сестра ти?
Лукас: Добре е. Пак ми мърмори.
(Засмяхме се)
Лукас:А твоята сестра-приятелка?
Аз:Ами... тя..
И докато довърша и се чу женски писклив глас да вика:
Тя:Лукас?! Какво правиш?!
Лукас:Нищо разлях мляко с какао. Мира това е Катлин.
Аз си подадох ръката за да се здрависаме. Тя я погледна и направи гадна физиономия.
Мира(към Лукас): Нали ще ме закараш до училище, моля!
Лукас:Офф, добре. Отивам да кажа на сестра ми.
Лукас (към мен):Чао , Катлин ще се видим после.
Мира:Как така ще се видите после?! Отиваме на училище, нали?
Той:Да,но трябва да съм при сестра ми.Затова ще се върна.
Мира млъкна.
Аз:Чао.
Той тръгна и останахме двете с Мира.
Мира:Що за име Катлина?
Аз: Ами....
Мира:Спестими го! Само искам да ти кажа да стоиш далеч от Лукас.
Аз не можех да повярвам досега не бях срещала такъв човек. Първоначално се изненадах ,но после се ядосах.
Аз:Или какво!?
Тя млъкна заметна дългата си русо-кафява и права коса и си тръгна.
Когато се успокоих се върнах в стаята на Аглая.
Аз:Аглая, моля те събуди се. Моля те.
Стана тъмно. Почти нямаше никой в болницата. Беше много мрачно. Гледах Аглая. А тя се събуди все едно,че е сънувала кошмар.
Аз:Аглая!!
Аглая:Катлин?! Какво стана?
Аз:Не знам . Надявах се ти да ми кажеш.