III глава- Тайната

392 27 2
                                    

Аз се изправих и се затичах към вратата с решетките и се опитах да отворя , но беше заключена. Започнах да я блъскам и да викам.
Аз:Помощ!Някой чува ли ме!Ехоо!Помощ!!!!
Тогава дойде момчето което уби Стефан.
Аз:Ти си болен човек ,нали?Ол , не никога не съм си помисляла ,че мога да бъда убита от психопат.
Той:Предпочитам думата лош или злодей.
Тогава някой го събори и видях , че това е Стефан.
Аз:Стефан!Но как?
Стефан:После ще ти обясня, но сега трябва да се махаме.
Той ме заведе в моята стая.Вече беше три часа през ноща.
Аз:Стефан, аз май полудявам, нали?
Стефан:Не ,не е това.
Аз:Ами, какво е ,няма друго обяснение.
Стефан се опита да ме хване за ръката ,но аз я отдръпнах.
Стефан:Моля те не се шашкай, но аз съм, аз съм вампир.
Аз:Хаха вампир, ти сериозно ли?Но вампири не съществуват.
Стефан ме гледаше сериозно.И си спомних как го убиха пред учите ми и след това как дойде жив и здрав ,за да ме спаси.
Аз:Ти си вампир???!!Но , но.
И ходейки назат се опитах да се отдалеча и тогава побягнах.
Стефан:Успокой се, няма да те нараня!
Но аз продължих да бягам.И когато стигнах до вратата и я отворих пред мен стоеше момчето ,което ме отвлече.
Той:Олл,явно вече знаеш за нас.
Тогава видях как кучешките му зъбите му се оголемяват и цялото му лице се промени.
Тогава Стефан застана между нас.
Стефан:Няма да я нараниш!
Той:Знам, но знам кой ще го направи.
И момчето си тръгна.

Моят животTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang