Здравейте, аз съм Катлин и съм на шеснайсет години . Родена съм в България.Заради смъртта на родителите ми се преместих при леля ми Анна в Мистик Фолс - градът на свръхестественото ,но там според мен няма нищо необикновенно . Най - добрата ми прият...
Гласът му ми беше познат. С останалите ми сили повдигнах глава и видях момчето, което ме затвори в онази стая и заради, което знам за вампирите. То държеше онова момиче Сантра като заложник. Тогава нещо като дим навлезе в стаята и започнах да се задушавам и да губя съзнание.
Събудих се от силен трус. А когато отворих очи видях, че съм в кола. Той:Ол, добро утро. Най-накрая се събуди. Стреснах се,когато го видях. Паникьосах се. Започнах да обмислям да скоча в движение от колата.Защото знаех, че той ще ме убие. Той:Добре ли си?!Няма ли да пищиш, викаш и разпитваш? Вдишах силно и издишах.В този момент отворих вратата на колата. Той:Хей?! Какво правиш!? Приготвих се да скачам. Тогава той наби спирачките. Колата спря и ми се отвори страхотна възможност да избягам. Затичах се, но той със супер скорост ме настигна. Аз:Не се доближавай! Той:Какво ти става?! Аз те спасих! Аз:Моля!? Той:Аз съм Деймън. Аз:Аз-аз съм Катлин. Деймън:Знам. Аз:Накъде ме водеше!? Той:На безопасно място. Аз:Не ти вярвам. Той:Нека да ти припомня отново, че аз те спасих! Сега нека бъди добро момиченце и се качи в колата.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Аз:Няма! Първо ми кажи къде ме водиш! Той ме погледна право в очите. Колкото и да се опитвах да извъртя поглед не можех. Деймън:Влез в колата и си сложи колана. Аз тръгнах към колата!? Сякаш не бях аз, а някой друг ме конролираше!
Влязох в колата и си сложих колана. Това направи и Деймън. Той предварително заключи всички врати.
Аз:Какво ми направи!? Деймън:Казва се внушение. Мисля, че Стефан ми го беше казал. И сега се сетих, че мога да получа отговори. Аз:Какви сте със Стефан? Деймън:Ами освен, че сме вампири, което мисля, че знаеш сме и братя. Аз се изсмях. Аз:Ха-ха ти и Стефан. Да бе, мечтай си. Той е толкова....(и преди да довърша) Деймън:Да, да знам той е толкова мил и добър, а аз съм лош. Знаеш ли какво време е да поспиш. Аз:Какво? Той спря колата погледна ме и каза да заспивам. Аз се унесох. Деймън:Сладки сънища. И заспах.
