Моят живот

X глава- Деймън

Деймън:

След като я сложих на леглото в стаята ми влязох в банята. Мислех си защо я спасих? Защо ме е грижа за нея? Това не съм аз!

Катлин:

Събудих се. Разтърках очите си и след това ги отворих. Намирах се в някаква стая. Веднага се стреснах и станах рязко. Тогава някой влезе. Беше Деймън, но не очаквах да е гол. Веднага се обърнах.

Аз:Облечи си нещо!
Деймън:Не ти ли харесва гледката?
Аз:Ще се облечеш ли ако кажа моля!?
Деймън:Възможно е.
След като се облече се доближи към мен.

Деймън:Искаш ли пак да ти внуша?
Аз се стреснах.
Деймън пак ме погледна в очите.
Деймън:Сега ще ме целунеш.
Аз само се ядосах и щях да му зашлевя един, но тогава той хвана ръката ми.

Деймън:Първо внимавай какви ги вършиш! И второ защо не се внуши? Погледна ръката ми, която стискаше силно и даже аз се изненадах. На нея имаше черна гривна,която не е моя!?
Той се опита да я махне, но се упари.
Деймън:Аааа.
Аз:Стефан!?
Деймън:Не е бил той, защото щеше да те вземе, а и той също няма имунитет срещу върбинката. Бил е ..... Зак!?
Той със суперскорост изчезна. Аз се втурнах по стълбите към явно първия етаж. Чух мъжки писък. Едва ли е от Деймън. Затичах се и го видях. Той жадно пиеше кръвта от врата на горкия човек. Обзе ме страх. Знам, че това което ще направя ще е глупаво от моя страна, но все пак онзи човек ми помогна.
Аз:Деймън спри!
Той само се обърна като видях лицето му, цялото с кръвта на явно Зак, се стреснах. И продължи със заниманието си. Аз видях, че няма как да го спася. За това побягнах към моята къща. Беше ми страшно трудно да се ориентирам. Имайки си предвид, че е тъмно, цялата треперя от страх и съм нова в града. Но все някак успях. Оказа се близо. Отворих вратата и там видях....

Здравейте! Реших да се заема сериозно с историята. Имам предвид да качвам по често и по график. Ако сте съгласни ми пишете в коментарите. Много благодаря на всички, които я следят! 😘😘😘😘