Моят живот

XIII- В капана на дявола

Той:Катлин!? Катлин!? Катлин! Събуди се!
Аз започнах да се събуждам. Ужасна болка се разпростря из цялото ми тяло. Със замъгления ми поглед успях да видя Лукас. Аз се стреснах и махнах ръцете му, които до сега бяха на лицето ми.
Аз:Махай се от мен!
Лукас:Мога да ти помогна.
Аз:Не искам помощ от теб!
Лукас:Но ти кървиш, Катлин!
Огледах се. Предното стъкло беше счупено. Погледнах към ръцете си целите бяха в кръв. Виждаха се и малките парчета забити в кожата ми.
Лукас бързо бръкна в джоба си и извади малка евроманган затворена с малка тапа. В нея имаше червена течност. Той я отвори и аз я изпих.
Аз:Какво имаше вътре?
Лукас:Вампирска кръв. Тя ще накара раните ти да изчезнат.
Болката започна да отминава. Аз бях замаяна и гледах в една точка, докато Лукас махаше парчетата стъкла.
Лукас:По-добре да тръгваме.
Аз го игнорирах.
Какво става с живота ми!? Претърпях такава загуба, а сега....! Защо!? Защо!?
ЗАЩО!? Чакай.....!? Аглая!
Лукас:Катлин?
Аз излязох от колата. Лукас също, опитвайки се да ме настигне.
Лукас:Къде отиваш?
Аз:Не те интересува!
Лукас:Напротив!
Аз:Остави ме! Олл, колко си загрижен!
(казах го, слагайки кавички) Сигурно това е капан, нали?!
Лукас просто ме гледаше. Аз се обърнах и се запътих към къщата. На няколко пъти поглеждах назад, за да се уверя, че Лукас не ме следи.
Звъннах на вратата. Докато чаках, се ядосах още. Вече не ме е страх! За моя изненада Стефан отвори.
Аз:Стефан!? Къде е Аглая!
Стефан ме гледаше уплашено.
Без да получа покана влязох и видях Аглая. Затичах се и я прегърнах.
Аглая също ме погледна уплашено.
Аглая:Катлин!? Какво е станало?
Имах още кръв.
Аз:Добре ли си?
Аглая:Да благодарение на Стефан.
Аз:Къде е Деймън?
Стефан:Спокойно той няма да ни досажда повече.
Аз:Трябва да се прибираме.
Не казах нищо на Стефан. Прибрахме се. И сега се сетих, че катастрофирах с колата на леля Анн! Оффф, майната на колата! Искам да поспя. И не мога да повярвам, че го казвам, но искам да се наспя за училище утре.
***

Намирах се в къщата на Деймън и Стефан. Всичко беше мрачно. Една врата изскърца. Обърнах се рязко към вратата. Тя се отвори. Имаше стълби за надолу. Аз слязох и се озовах в нещо като мазе. Продължих по коридора. Започна да ми става познато, когато видях вратата с решетките. Погледнах през решетките. В стаята нямаше никой. Но тогава някой ме стресна, показвайки се. Видях Деймън!?
Тогава се събудих, осъзнавайки, че това беше само сън.

Здравейте хора! 😘😘😘Много, много се извинявам!😭😭😭 Точно когато мислих, че имам свободно време започнах да ходя на уроци. И буквално нямам време.😩😩 Затова качвам тази глава толкова късно.За едно много съжалявам. И това, е че ви ОБЕЩАХ да пускам често глави, а НЕ СПАЗИХ обещанието си.😳 Надявам се, че не сте се отказали от историята ми.
Обичам ви!😘