I want you. Only you. (Cameron Dallas BG Fanfiction)

6.

Вече съм в училище. Имах първи час свободен и реших да отида в библиотеката. Обожавах да чета. Вече си избрах книга и започнах да я чета. Телефона ми звънна и библиотекарката ме изгледа на кръв. Оставих книгата и излязох. Вдигнах телефона без да гледам кой е.

Б: Сам къде си? Госпожата ще дойде след две минути.

С: Бри ти ли си? Идвам след малко. В коя стая сме?

Б: В 142. Ти къде си?

С: Пред библиотеката.

Б: Добре побързай.

Веднага побягнах по коридора, повечето вече бяха влезли. Точно видях стаята и бързо влязох. След мен и господин Смит. Седнах бързо до Бри и извадих нещата си. Господина започна да пише на дъската и съответно ние в тетрадките.

- Значи вчера си била с Далас. - шепнейки ми говореше Бри.

- От къде разбра?

- Видях ви. Вчера бях с брат ми на плажа, но не те заговорих, не исках да ви притеснявам.

- Да ни притесняваш? Глупости.

Господина ни изгледа и ни направи забележка да млъкнем.

- Бяхте сладки заедно. - намигна ми тя

- Чакай от къде познаваш Кам? - позаинтересувах се.

- Завърши в нашето училище преди година. Постоянно отсъстваше, но последните 2 месеца идваше редовно.

- Ясно. А ти нали беше болна как си ходила на плаж? Можеше да се влошиш!

- Неисках, но на братчето ми много му се ходеше. И спокойно оправих се.

- Момичета сериозен съм може да продължите разговора си навън! - в този момент звънеца удари и ние бързо излязохме.

Следващият час мина много бързо. Сега имаме обедна почивка и с Бри и Сел се разбрахме да се чакаме в столовата. Отидох там и ги намерих, след което седнах при тях.

- Е сега гаджета ли сте? - попита Селена, а аз стоях и я гледах объркано

- Какво?

- Бри ми каза още вчера. - погледнах към Бри, а тя се притесни - Е.. не отговори на въпроса ми.

- Не не сме. А сега пред нас стоят изключително вкусни бургери и чакат да ги изядем, хайде. - исках да сменя темата.

✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳

Часовете свършиха и точно излизах от училище с момичетата.

- Сам! - някой извика името ми и аз се обърнах. Беше Кам. Казах на момичетата да тръгват и отидох при него.

- Здравей, какво правиш тук?

- Дойдох, за да те питам дали искаш да излезем.

- Сега ли?

- Ъм.. Да ако нямаш планове, разбира се. - гледаше ме и надежда се четеше в красивите му очи.

- Да тръгваме....а къде отиваме?

- Изненада. - каза и ме хвана за ръката.

Вървяхме вече от 15 минути и си разказвахме някакви неща. Честно казано незнам за какво си говорихме. По едно време Кам ми върза очите и повървяхме още 2/3 минути.

- Пристигнахме! Харесва ли ти? - попита ме той

- Да невероятно е. Особено тъмнината.

- Тъмнина? - той явно ме погледна и се сети, че очите ми са закрити. Отвърза ме и аз отворих очи. Ахнах. Бяхме пред лунапарка. - А сега харесва ли ти?

- Да. Хайде към влакчето. - хванах го за ръката и го задърпак към влакчето. Той само се засмя.

Когато стигнахме мислех да се откажа. Влакчето обикаляше около целия Лунапарк и беше на 30 метра от земята. Не че нещо, но аз си харесвам земята и ми е по добре на нея.

- Е качваме ли се? - погледна ме Кам с усмивка

- Нужно ли е първо на това влакче. Мисля, че това е по-добре..- посочих едно за деца, в което сигурно нямаше да се събера

- Но нали ти искаше първо на него. Страх ли те е? - здържаше се да не се засмее

- Не се смей. Нормално е да ме е страх от това да умра. - той спря да се смее и се приближи към мен.

- Няма да умреш. Аз ще съм с теб. - след това ме придърпа към себе си и ме целуна по челото. - Качваме ли се? - кимнах и се качихме.

Щом се качих се хванх за всичко възможно което може да предотврати смъртта ми. Кам ми се засме и ме прегърна, като ме придърпа към себе си. Облегнах се на него и вдишах аромата му...ванилия😻.. успокоих се и се отпуснах. Влакчето тръгна, а аз се стреснах. Кам ме прегърна по- силно, след което го прегърнах и аз. Чувствах се защитена при него. Неисках този момент да свършва. Все пак свърши и слязохме от влакчето. Обиколихме всички атракции и на тръгване си взехме захарен памук. Кам залепи на носа ми и аз му го върнах. Продължихме да се целим с памук и накрая той свърши, като повечето отиде по косите и телата ни.

✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳

Отново бяхме пред входа. Отново се сбогувахме. Целуна ме и всеки се прибра. Като влязох в стаята си се запътих към банята. Оправих се и махнах старателно захарния памук от лицето и ръцете си. Излязох от банята, облякох се, вечерях, научих си и легнах да спя.

Здравейте!! Съжалявам за това, че се забавих с качването на тази глава. Надявам се, че ви е харесала. До скоро.