I want you. Only you. (Cameron Dallas BG Fanfiction)

7.

Вторник. Събудих се като всеки нормален ден. Отделих 5 минути, за да разгледам социалните мрежи, след което станах от леглото и се запитих към банята. Направих си сутрешните процедури и излязох. Реших да облека черна тениска с надпис, сини дънки скъсани на коленете, бяло спортно яке и белите ми Converse. Закусих, взех си раницата и тръгнах. Почти бях до училище и вече виждах Сел, докато не чух звук от спирачки, след това не помня какво стана.

✴Гледна точка на Селена✴

Видях как някаква кола блъсна Сам. Веднага се затичах към нея, а шофьора слезе и започна да звъни на 911. Седнах до нея и започнах да плача, след като видях, че тя не мърда. Линейката дойде и я качиха, като аз се качих с нея.

Един час по-късно никой нищо не ми каза. Сестри и доктори излизаха и влизаха в стаята, а аз стоях пред нея и сдържах сълзите си. Минаха още 6 часа и накрая доктора дойде при мен.

- Как е тя? Оправи ли се? Защо никой нищо не ми казва? - попитах и една сълза се стече от окото ми.

- Трябваше да я оперираме. Беше загубила много кръв, но операцията мина успешно. За съжаление в момента е в кома. - кома? защо? още няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Сестрата извика доктора и той тръгна.

Трябваше да звънна на майка ѝ. Как щях да ѝ кажа, че дъщеря ѝ беше блъсната и в момента е в кома... Успях през сълзи и тя дойде след 15 минути. Благодари ми, че съм ѝ звъннала и с позволението на доктора влезе при Сам. Реших, че трябва да тръгвам, защото исках да оставя майка ѝ и нея на спокойствие. Тръгнах, като знаех, че имаше кой да наглежда Сам.

На следващия ден станах и с нежелание се запътих към училище. Вече бях пред входа, където ме чакаха Бри и Клой. Прегърнах ги силно и започнах леко да плача. Те ме успокояваха и казаха, че след училище ще отидем при нея. Бях се успокойла и точно щяхме да влизаме в училището..

- Ти ли си Селена?

✴✴Гледна точка на Кам✴✴

Вчера отидох до училището на Сам, за да я помоля да излезем пак. Всички ученици излязоха, но не и тя. Цяла вечер се чудех къде беше. Накрая отидох до тях и звъннах. Никой не отвори. Зъннах още няколко пъти и пак нищо. Поне майка ѝ трябваше да си е в тях. Къде са забога? Прибрах се вкъщи, беше 23:35, не можах да мигна. Нощта ми мина в мисли за това къде беше тя, какво прави в момента и с кого беше.