I want you. Only you. (Cameron Dallas BG Fanfiction)

2.

По пътя към училище мислех за всякакви неща. В един момент се сетих за случката от преди малко. Той беше с кестенява коса, кафеви очи, устните му изглеждаха топли и меки, а усмивката му - перфектна. Може би беше с 2/3 години по-голям от мен.

Докато мислех за това вече бях пристигнала пред училище. Взех си програмата. Беше 8:00 и звънеца за влизане в първия час удари.

Училището беше огромно и обикалях в търсене на стая 158. Разбира се няма да съм аз ако не закъснея.

Като влязох в стаята всички впериха погледите си в мен. Учителката ми покани на дъската да се представя. Тя изглеждаше на 40, а може би 45 години. Беше с пола малко под коленете, бяла риза и черно сако. Та да се върнем на представянето ми. Това.. ,,представяне'' може да се опише само с две думи - срам и притеснение.

-Така...след часа Селена ще те разведе из училището. - госпожа Уилъмс погледна към момичето, а тя кимна - Е сега си избери място и сядай.

Имах избор: да седна ли до момиче с оскъдно облекло, тежък грим, руса коса и наперена стойка( сигурно беше кифлата на училището). Другото свободно място беше до момичето, което щеше да ме разведе из училище. Да. Ще седна до нея.

Оставих нещата си а тя ми се усмихна приятелски.

-Здравей, аз съм Селена. Приятно ми е. - каза шепнейки

-Саманта. И на мен - отвърнах на усмивката ѝ.

- Какъв ти е втория час? - попита заинтересовано

-Ъм.. мисля, че е Химия- отговорих почти сигурна, че беше Хиния

-Идеално. Аз имам Биология. Ще те разведа и ще те изпратя до стаята

- Благодаря.

- Госпожици, бихте ли престанали или предпочитате да се разходите до стаята на директора?- попита ни госпожа Уилъмс, след което продължи урока си, а ние спряхме да говорим

16:30 - звънеца за излизане от последния час удари. Часовете свършиха много бързо. Със Сел станахне приятелки и се оказа, че имаме много общо. В момента я чаках да излезе от сградата. Тя дойде и заедно излязохме от училище и понеже тя живее на 2 минути от училище я изпратих.

Часът беше 16:50 и започнах да се оглеждам за пътя, по който трябваше да се прибера. Вървях без да знам къде. Разчитах на малките спомени от сутринта, но явно те ме заблудиха. До сега по пътя навсякъде имаше хора около мен, а сега нямаше никого. Нетрябваше да влизам в тази уличка. Въпреки това не спирах да вървя. Вървях в страх и явно имаше защо.
Изведнъж видях две фигури да се приближават до мен. Изтръпнах. Не можех да помръдна. Леко започнах да вървя назад. Изведнъж те ме хванаха. Двете фигури бяха на момчета на около 20 годишна възраст. Миришеха на алкохол и цигари. Бутнаха ме към стената и ме заклещиха, така че да не мога да избягам. Все пак опитах. Без успех.

- Опитваш се да избягаш ли? - попита ме този пред мен като говореше пред лицето ми. Аз изкашлях леко. През сълзи си помислих колко ли цигари беше изпушил.

- Моля ви, оставете ме - казвах през сълзи

- Зависи дали ще си добро момиче и няма да бягаш - шепнеше в ухото ми. Започна да целува врата ми, а аз плачех и се съпротивлявах.

- Оставете я, веднага...

Хееей! Ето я и втората глава.
Съжалявам за правописните и пунктуационни грешки.
Надявам се да ви хареса.