I want you. Only you. (Cameron Dallas BG Fanfiction)

3.

- Остави я, веднага - познат глас

Вече никой не ме притискаше до стената.
Отворих очи. Там стоеше момчето от сутринта. На земята до него беше приятеля на момчето, което ме притискаше до стената. Беше прибит, веждата и устната му бяха спукани. Не след дълго и насилника ми се прививаше на земята. Момчето, което ме спаси, му нанасяше болезнени удъри...усещах, че скоро може да умре.

- Спри - опитах се. Той сякаш игнорира думите ми. - Моля те.. престани. Ще го убиеш. - хванах го за рамото и започнах да го дърпам

- Той си го заслужава. Никой не може да те наранява.

- Остави го. Вече си го заслужи... моля те - една сълза се спусна от окото ми. Беше от съжаление. Не исках момчето да умре.

Той ме погледна в очите. Видя сълзата и я махна. Изправи се. Хвана ме за ръката и се махнахме от там. Вървяхме към вкъщи, защото той ми предложи да ме изпрати. Не му отказах, защото наистина не знаех на къде трябва да вървя.

Вървяхме в мълчание. Най-накрая видях добре познатата ми оранжева коорперация, където живеех. Вече бяхме пред входа.

- Благодаря ти, затова, че ме спаси и изпрати. - гледах към краката си докато говорех. Той се усмихна и повдигна брадичката ми. Погледите ни се срещнаха.

- Не бих те оставил... Не и теб. - каза той докато ме гледаше в очите.

- Ъм...а-аз трябва да се качвам, сигурно майка ми ме чака.. - казвайки това отворих вратата на входа. Точно влизах вътре и той хвана ръката ми.

- Искам да те видя пак. - аз само кимнах и се усмихнах. Добре че беше тъмно инъче щеше да види как бузите ми почервеняват.

Набързо изкачих стъпалата и влязох в апартамента. Както очаквах майка ми беше притеснена. Успокойх я, като ѝ казах че съм добре и съм се забавила, защото обърках пътя. Нямах намерения да ѝ казвам какво наистина ми се случи.

- Е добре. Радвам се че си тук. А сега да вечеряме. - аз се усмихнах и отидохме в трапезатията. Явно не беше забравила , че вчера ѝ казах че искам спагети. Най-вкусните, който досега е правила.

След вечеря отидох в стаята си и започнах да уча и пиша домашни. Не можех да се съсредоточа и правех грешки. Мислех за това какво се случи днес. Мислех за него. Дори не знам името му. Как ли се казваше? На колко години беше? Кога ще го видя пак?

✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳✳

Слънцето премина през прозореца и стигна до мен. Накара ме да се събудя. Днес беше събота. През изминалата седмица не стана нищо интересно, освен че Сел ме запозна с още две момичета - Брияна и Клой. Те са много забавни. Бри е с червена коса, сини очи и обича да се гримирва. Клой е по-голяма от нас с две години и е студентка. Живее сама на квартира. Нейната коса е руса и има розово-лилаво омбре, зелени очи. Та освен това, че се запознах с тях нищо ново. Не видях и момчето от онази вечер.

Станах и отидох до кухнята, за да си направя закуска. Исках палачинки, но бях в мързеливо настроение и се спрях на мляко и зърнена закуска. По едно време телефона ми звънна и ...

Здравейте, това е новата глава и се надявам да ви е харесала. Извинявам се за допуснатите грешки.