Сапфирено момиче

Глава 3 - Истината и битката

Гледна точка Изадора:
Седнах при тях и започнах
да им разказвам какво се случи.
Дерек ме заведе в една стая. И ми каза, че
вампир. И,че ме харесва.
На другия ден в училище:
Както обикновено всички ме тормозеха и ми се смееха. Този път щяха да ме набият защото им съборих нещата. Ако не беше Дилън...
В часа по математика се появиха ловци. Те пак се опитаха да ни задушат. Но аз излязох отпред и разтворих криле. Започнах да ги размахвам и издухах този газ. Прибрах крилете. И започнахме да се бием лице в лице.
Направих движения с ръце за да контролирам кръвта му. Направо я изкарах от неговото тяло. И той умря. После припаднах. Събудих се у нас.
Дилън беше до мен. Като видя че се събудих,ми прошепна нещо на ухото:

Дилън:
-Изи,обичам те! И имам една тайна която знае брат ми и ти вече. Аз съм...върколак-аз незнаех какво да кажа.
В моите мисли:
Пророчеството се сбъдна.
Станах и отидох до книгата. Отворих я, започнах да чета:
"Ти ще останеш сама,всички ще те предадат,няма да можеш да контролираш силите си. И ще ги убиеш."
Затворих книгата. Не мога повярвам какво ще направя,затова реших да се самоубия. Взех един нож щях да си прережа вените. Но се появи Николай и ме спря.

Дерек:
-Изи!!! Луда ли си? Защо го правиш?-със сълзи на очите му отговорих

-Прочетох в книгата нещо,което искам да предодвратя.

Казах му какво е. Той ме прегърна и ме целуна по челото.

Здрастиииии! Съжелявам,че се забавих толкова много,но просто нямах идеи. Знам,че тази глава е много кратка,но както казах нямах идеи. Та за следващата глава,когато ми доидат идеи я качвам веднага.