Глава 10-Защо все на мен?

34 5 0
                                    

Гледна точка Изадора:
Сестра ми се разтрои от новината,че е осиновена. Но тогава се оказа,че зли духове ни гонят. Трябваше да се махнем от гробището на всяка цена.
Избягахме. И отидохме у нас. Отключих и влязохме. Моите приятели влязоха и седнаха на дивана. А аз останах отвън и направих заклинание да пази къщата от духовете(Само аз и този които прочете заклинание от книгата може да мине през защитата ). Влязох вътре и забелязах,че Ела я няма. Помислих си,че е в стаята си,но не беше там. Притесних си. Излязох извън бариерата на къщата и започнах да викам:

-Елаа,къде си,ЕЛАА?-вече с насълзени очи и пресипнал глас виках,но никой. Сетих се,че може да е останала в гробището. Още повече се притесних. Тръгнах натам. Стигнах и какво да видя? Ела е била превърната от духовете. Но как? Тя трябваше да се справи с тях. Тя е достатъчно силна.

-Ела аз съм Изи,сестра ти. Ела спомни си,моля те.

Ела:
-Коя е Ела? Аз съм Принцесата на тъмнината.

В мойте мисли:
Не е възможно! Това не е истина! Как е възможно тъмнината да я обземе,все пак тя е дъщеря на ангели.

Паднах на колене. Наведох глава. Започнах да плача.

Някой сложи ръка на рамото ми. Обърнах се и видях Дерек.
(Незнам как е минал през защитата). Аз го питах как е минал през защитната бариера,а тои ми отвърна,че е взел книгата и е прочел някакво заклинание. Дерек носеше книгата със себе си. Той ми я подаде. Отворих я. Вътре пишеше:
"Намери ключът на дъното на реката и сестра ти ще се оправи."
В моите мисли:
Какъв ключ? Каква река? Кв'и 5 лева?

Замислих се и избягах. Тръгнах към реката в селото и там...
..................................................................................................................

Авторска бележка:
Задара! Сори за забавянето. Надявам се главата да ви е била интересна. Книгата е към края си още 1 част и край. Мисля да почвам 2 сезон,но нямам идея за заглавие. Моля ви предложете ми.
П. С.
Мисля да кача финала на 15.06.2016г. Точно когато завършвам но ще видя. Ако ми стигне времето. А и това е нов рекорд за мен 285 думи без авторска бележка и 355-с бележката. Бб.

Сапфирено момичеWhere stories live. Discover now