-Сиси! -вика Наш.- Слизай вече.
- Още 5 минути, Наш. -завивам се през глава.
Чувам Наш как се качва до стаята и влиза.
- Ставай, мамка му. Ще закъснеем. -вика в ухото ми той.
Удрям го с възглавницата и се изправям.
- Какво има? Не сме на училище. -прозявам се.- Ден на свободните дейности е, Наш.
- Ти ебаваш ли се с мен? -скача от леглото той.- Чакам този ден от както се записахме.
- Ти ходи, аз оставам да спя. -завивам се отново и затварям очи.
-Ааа, НЕ! -започва да ме дърпа той.- Идваш с мен. Не отивам сам.
- Махай се. -измрънквам.- Не искам да виждам ония изроди, Наш. Спи ми се.
- Хубаво, защото исках да те водя за сладолед с Кам и Киан, но щом не искаш...-направи драматична пауза- ще отида сам.
-Ако искаш и купон направи, аз ще спя.
Наш излиза толкова тъжен от стаята, че ми става жал и излизам след него и го гушвам.
-Май много искаш да ме сватосаш с Камерън. -целувам го по бузата.- Добре ще дойда.
- До десет минути да си готова, сладка. -гушва ме той.
- Но искам да минем през Старбъкс и ще ми купиш кафе, ок? -усмихвам се сладко.
-За теб винаги. -целува ме по бузата.
Отивам в стаята си и си обличам топ със смъкнато рамо, къси панталонки и кецове. Питам Наш с какво ще ходим, а той отговаря, че ще сме със скейтборд. Взимам си моя и слизам долу. Виждам че Наш яде ябълка и си отхапвам малко.
- Ей нахалитет. -усмихва се Наш.- Да ми беше казала, че искаш ябълка.
- Гледай си работата задник. -усмихвам се и му намигвам.
Излизам от къщата и сядам на верандата изчаквайки Наш. Виждам че Кам и Киан идват с техните дъски и се усмихвам. Киан ме забелязва пръв и се приближава към мен. Задник с хубава усмивка, която не убива вътрешно. (Кой каза че се отнася за Киан?) Мамка му.
-Станала си от леглото, а? -засмива се и се строполясва до мен.- Браво на теб.
- Винаги ли ще ме ебаваш с нуждата ми за сън? -извъртам очи.
- Сладка моя, ще спра някой друг живот. -гушна ме.
Де да можеше Той да ме докосва така. Да не беше толкова груб към мен. Задника си е задник, но като е секси задник това ме убива повече.
- Хей, Сиси. -усмихва се Кам.
- Здравей, Далас. -давам му пет.
- Наш няма ли да излиза вече? -поглежда ме Киан.
-Не знам. -повдигам рамене.
-Тук съм. -затвори вратата.- Гледах прогнозата за времето.
- Че кво? -извиква Киан.
- Не викай, Лоули. -сръгах го.- Ураган ли ще има?
- Не споко.
Наш ми помага да стана и тръгваме към старбъгс. Караме около 20 пресечки и най накрая стигаме. Влизам в кафенето изчаквайки Наш. Няма и миг той влиза след мен, отивайки на касите. Поръчвам си любимото лате с шоколад. Брат ми си взима същото, обаче с карамел. На излизане от кафенето Наш се оглежда за нещо, правя се че не съм го видяла и излизам.
- Единя да не види нещо от другия. -засмива се Кам.
- Що не се скриеш някъде? -поглеждам го и отпивам.
-Сиси! -поглежда ме Наш.- Млъкни, моля те.
Повдигам рамене и отивам да седна на една пейка. Наш и Камерън почват да спорят за нещо, а Киан ме проследява, сядайки до мен.
-Защо се заяждате? -гушна ме той.
-Защото той е идиот. -сгушвам се и изпивам дозата си кофеин за деня.- Толкова много искам да го убия вече.
Чува се кънтящ шум и поглеждам към брат ми и Кам.
