- Казах ти. -започвам да се храня.- Питай Далас
Наш млъкна. Вечеряме в тишина. След вечерята отиваме към лагерния огън. Наш знае колко мразя тези неща, но не казва нищо. Хващам го под ръка и го целувам по бузата.
- Значи онази зла кучка се завърна? -въздиша Наш.- Защо точно Кам е виновен.
- Защото той. - нацупих устни.- Питай го.
Наш започна да търси Камерън с поглед, но се отказва, защото не го намира.
Предпочитам да убия някой от колкото да стоя и да гледам театър. Наш много добре го знае, но защо се прави на ударен.
- Виж, малчо, знам че не харесваш театър, но се налага да гледаш. -гушва ме.- Дори и Кам да участва.
- Защо лайно като Далас участва? -гледам подозрително.
- Така, ще видиш -сяда на мястото си.
Настанявам се до него.
- Значи днес играе Далас? -усмихвам се леко.
- Да. -засмива се Наш.- И не трябваше да бързаш с боядисването.
- Предпочитам русата кучка -засмивам се.
Всички започват да аплодират излизащия Далас.
- Здравейте, хорица! -усмихва се Кам.- Днес ще участвам в пиесата, както знаете, моля да няма обидени, сърдити или нещо друго.
Той се поклони и изчезва на някъде.
- За какво е пиесата? -поглеждам Наш.
- Ще видиш. -усмихва се той.
Въздишам с примирение и млъквам.
Киан излиза със синя перука.
- Какво по дяволите? -поглеждам шокирано Наш.
- Казах ти. -намигна ми той.
Кам излиза след него и му подава моя скейтборд.
- От къде го е взел? -гледам Наш как слиза от трибуните и отива при тях.
Момчетата започват да правят сцената от парка. Защо? Това за смях ли е? Първата ми среща с чудовище, а те... Усещам как сълзи започват да се стичат по бузите ми. Браво Кам. Хубава шега. Ставам от мястото си и слизам при тях. Удрям шамар и на тримата и тръгвам към мястото където стоях преди вечеря. Сядам на същия камък, свивам се и оставям сълзите ми да се стичат. Стоя и гледам морето, със стичащи се сълзи. Винаги е ставало така. С мълчаливи сълзи всички чувства изтичат и кучката се появява. Чувам гласовете на момчетата, но не им обръщам внимание. Нека си разберат грешката. Осъзнавам че идиотите наближават, водени от гласът на Камерън. Защо ли трябваше да идвам тук?
- Сиси? -чувам как Наш вика.
Поклащам глава и не казвам нищо. Усещам ръката на Кам около рамото ми.
- Защо бяха тея шамари, Сиси? -казва той нежно.- И то на нас тримата. Стресна се, че ще стане нещо като подигравка ли?
Не казвам нищо. Не ми се говори, а и не искам да говоря с тях.
- Малчо. -Наш застава пред мен.- Какво има? Защо не говориш с нас? Сиси?
Обръщам си главата на другата страна и изтривам сълзите си.
- Да, Камерън. -въздишам.- Защото знам, че се подиграваш на всички.
- Мислиш ли че на теб бих се подигравал? -той ме притисна към себе си.- Точно на теб?
- Да! -поглеждах го.
Той направи знак на Наш и брат ми изчезна на някъде.
- Не е така. -продължи да ме притиска.- Исках да покажа, че имам чувства към теб, а не да ти се подигравам.
- Защо не ми го каза, а щеше да се правиш на шут?
- Знам колко не харесваш театъра и исках да ти покажа, че той е хубав. -усмихва се.- Независимо за кво става на въпрос.
- Можеше да ми кажеш. -отпуснах се в ръцете му.
- Така целия лагер щеше да чуе, а не само ние двамата.-целуна челото ми.
- Какво значение има?
- Има. -обърна лицето ми към своето.- Всички щяха да знаят, че си моя.
Той ме целуна нежно и продължително. Това е изненадващ ход от страна на Далас. Винаги е имал момичета за една нощ и целувките, които им е раздавал не бяха от тези. Отвръщам нежно.
- Сиси Гриър, дъще посейдонова -хваща ръцете ми Кам.- Ще бъдеш ли моя приятелка?
- Да. -усмихвам се и го гушвам.
Странно, но Камерън никога не е бил такъв. Винаги е злобен, гаден, пълна противоположност на Наш. Какво му стана? Побърка ли се или второто му аз се обади?
