След като пожелавам "лека нощ" на сестра ми, влизам си в стаята. Лягам на леглото си, но не мога да спра да мисля за случката с Ния. След една година в неизвестност, тя се появи, но защо чак сега? Защо се появи след една шибана година в която се грижих за сестра си и бях разбит. Камерън, също. Добре, че се върна иначе нямаше да понеса сестра ми и Кам да се натискат пред мен, а нея да я няма. Усмихвам се. Обичам я.
Събуждам се на сутринта и чувам нещо да се тропа. Сигурно Сиси пак си е загубила нещо. Ставам от леглото и отивам да проверя. Облягам се на вратата на хола и ги виждам как с Камерън се гонят и използват мебелите за препятствия. Усмихвам се и си представям, как преди година с Ния бяхме същите.
*Ретроспекция*
Събуди ме най-прекрасното момиче на света. Тя се засмя и катранено-черните ѝ очи засияха.
- Добро утро, Наш. -сгуши се в мен.
- Добро утро, Ния. -целунах челото ѝ.- Как спа?
- Прекрасно, както винаги. -засмя се тя.- Ами ти?
- И аз. -притиснах я към себе си.
Бях полузаспал, когато Ния взе възглавницата си и започна да ме удря с нея. Тя знаеше колко мразя това и въпреки всичко го правеше.
Изправих се рязко и дръпнах възглавницата от ръцете ѝ като я подгоних. Тичахме из цялата къща, докато не се спънах и паднах върху нея, но точно тогава в най-неподходящия момент Камерън влезе и видя как бяхме застанали. Ния беше по една дълга тениска, а аз по боксерки. Перфектната комбинация за забавления в леглото.
- Какво по дяволите става тук? -извика той.
*Край на ретроспекцията*
- Ей, влюбените. -засмях се.
Сиси подскочи и се скри зад Камерън.
- Боже, Наш, чукай или предупреждавай като влизаш, -засмя се тя.
- Не мислех, че имаш нужда от лично пространство. -усмихвам се и сядам на дивана.
- Така е, имам. -продължи да се смее и седна до мен.- Все пак съм момиче.
- Стига, Сиси. -засмя се Ками и се настани между нас.- И аз съм хващал Наш и Ния така.
- Наистина ли? -сестра ми се опули.
- Да -засмива се Кам,- но Наш беше по боксерки.
- Ооо, Наш. -Сиси започна да се смее.- Голям играч си бил.
- Е, че ти нищо не знаеш. -Кам се хилеше заедно със сестра ми.
- И двамата нищо не знаете за личния ми живот. -ухилих се и станах.- Хайде Сиси, оправяй се за закуска.
- Ние чакаме само теб. -каза тя през смях.
- Верно ли? -обръщам се и я поглеждам.
- Знам че съм секси, Наш. -засмя се малко по-силно тя.- Хайде отивай да се обличаш.
Усмихвам се и си влизам пак в стаята. След като приключвам се връщам в хола при Кам и сестра ми, които се натискаха оживено. Прокашлям се, а те се отдръпват един от друг.
- Ей, влюбените. По полека със страстите. -засмивам се.
- Ти пък ще ни кажеш -Сиси се изправи.- Ще ходим ли да ядем?
- Хайде -засмивам се.
- Аз препоръчвам да си купим нещо. -каза Кам.- Закуската днес не е хубава.
- От къде знаеш? -Сиси повдигна едната си вежда.
- Едва ли си голяма фенка на яйцата. -подсмихна се Кам.
- Аз ги ненавиждам. -каза тя и сбръчка носа си.
- Тогава ще се наложи да купим нещо -гушна я той.
- От къде ще вземем? -намесвам се.
- От магазина. -усмихва се Кам.
- Или ще вземем нещо то Киан. -сестра ми ме погледна.
- Киан е в краен случай. -гушнах я.
- Защо? -сгуши се в мен.
- Защото той има само сладко, а то е за спешни случай. -Кам вдигна Сиси.- Хайде да тръгваме към магазина.
- Ще ме носиш ли? -сестра ми го погледна с кучешка муцунка.
- Добре бебенце. -засмя се той.
Сиси се качи на конче на Кам и най накрая тръгнахме към проклетия магазин.
