Виждам минотавър, това не е ли само в митологията, мамка му?
-Какво по дяволите? -извика Киан.- Какво ще правим с това?
Не казвам нищо, гледам само как Камерън вади меч и почва да се бие с чудовището. То ме вижда и ни подгонва с Киан. Ние тичаме и се разделяме, но митичното същество преследва мен. Защо все аз? Спъвам се в корен от дърво и падам на земята. Камерън застава пред мен и убива съществото. Отдръпвам се бързо от Камерън и мечът му и побягвам към брат ми, който стои и гледа като гръмнат. Скривам се зад Наш и се сгушвам в него.
-Защо минотавъра се появи? -затягам хватката си около кръста му.
-Не знам, но съм убеден, че Кам знае. -обръща се към мен и започва да гали косата ми.
-Трябва да отидем към лагера. -Кам ни погледна.- Веднага, Наш. Ще има и още, ти мина вече по този път, ред е на Сиси.
- Чакай. -поглеждам Наш.- За какво става на въпрос? Какъв лагер? Наш Гриър какво става?
- В колата ще ти кажа, обещавам. -хваща ръката ми и ме повежда към Колата на Далас.
Киан ме гледа тъжно, а Кам е прекалено съсредоточен за да ми каже нещо за този лагер. Никой нищо не казва. Прекалено съм изплашена, но това е кошмар, нали? Ще се събудя и всичко ще е наред. Убедена съм че е сън.
-Това е сън, нали? -поглеждам Наш.- Просто кошмар.
- Не е сън. -каза Камерън.
Той отключва колата и ние се качваме. Киан сяда до мен, а Кам и брат ми се настаняват дотпред.
- Добре, мамка му, някой ще ми каже ли какво става? -извиквам.
- Ти си полубог. -Кам погледна в огледалото за обратно виждане.
- Мислех че е само по книгите. -сгушвам се в Киан.- Тея Пърси Джаксън и прочее.
- Не, сладур, истина е. -Киан започна да ме гали по гърбът.
- И ти си такъв нали? -поглеждам го.
- Да. -целува челото ми.
- А защо не сте в лагера?
-Заради теб.
-Мен? -отдръпвам се.- Защо мен?
- Защото ти се роди две години след Наш, а той беше в лагера докато ти растеше. -въздиша Камерън.- И ние тримата сме извън лагера, заради теб.
- Значи аз съм виновна, така ли? -поглеждам Наш.
- Не Сиси, не е така. -обръща се към мен брат ми и ме хваща за ръката.- Не си виновна за нищо. Просто е дошло време и ти да разбереш че си полубог.
- Но...-поглеждам надолу.
- Не си виновна, окей? -погалва ръката ми.
- Да. -кимвам- Окей.
Сгушвам се в Киан и затварям очи.
Събуждам се в някаква къща и става течение. Къде съм мамка му? Къде е Наш? Поизправям се и оглеждам. Тризъбец, морско синя боя по стените, сини чаршафи? Посейдон? Той ли ми е баща?
-Наш? -ставам от леглото.- Наш къде си?
Тръгвам към някаква врата. Не знам къде се намирам. Чувам гласът на Камерън и вървя на там. Влизам в нещо като хол. Кентавър? Какво по дяволите?
- Доведохте я нали? -попита човекът кон.
-Да, Хирон. -Кам бе облегнат на стената.
- Как е тя? -Хирон погледна Наш.
- Мисли, че тя е виновна, за това че си ни изпратил да я доведем. -брат ми поглежда кентавъра.- Не знам.
-Трябва най-близкия ѝ да ѝ обясни, че не е виновна за нищо и че...-прекъсвам го.
-Казах това, защото бях прекалено уморена -поемам си дъх,- а и не знаех на кой свят съм, защото минотавъра се появи изневиделица. Не за нещо друг, но ако момчетата се се изложили на риск заради мен, значи тогава аз съм виновна.
