"О, не"

93 7 0
                                    

Беше Петък. Алармата ме събуди. Станах и си измих зъбите и лицето. Облякох си една черна пола и бял потник
Когато тръгнах на училище Алисън ми звънна.
Аз:- Хей, защо ми звъниш? Алисън:- Болна съм и не мога да дойда на училище.
Аз:- О, не.
Алисън:- Съжалявам Лидия. Ще се справиш.
Аз:- Добре. Бързо оздравяване.
Алисън:- Благодаря ти. Чао.
Пристигнах в училище и видях Стайлс и Скот. Аз ги подминах, Скот викна.
Скот:- Лидия, къде е Алисън?
Аз:- Болна е. - казах и си тръгнах. За жалост първият час имах Химия и трябваше да седя със Стайлс. Но Алисън ми каза да се стегна. Когато седна няма да го поглеждам. Първия час мина бързо. Време беше да отида в кабинета. Когато отидох той беше там. Аз седнах до него и си отворих учебника. Часа мина много бавно. Ние не си поговорихме. След училище аз отидох у Алисън, за да видя как е. Звъннах на звънеца.
Алисън:- Здравей.
Аз:- Как си?
Алисън:- Перфектно.
Аз:- Нали утре ще ходиш на екскурзията?
Алисън:- Да.
Аз:- Супер! - казах и я прегърнах.
Алисън:- Какво стана днес в училище?
Аз:- Нищо. О, Скот пита за теб. Очевидно той те харесва.
Алисън:- Наистина ли?
Аз:- Да, а пък и си личи, че и ти го харесваш.
Алисън:- Даа.......
Аз:- Съжалявам, но трябва да тръгвам, за да си подготвя багажа.
Алисън:- Няма нищо и аз трябва да го оправя моя, така че ще се видим утре.
Аз:- Да.... чао.
Когато се прибрах си оправих багажа и си легнах рано, защото трябва да сме на спирката в 5:00 часа.

Afraid of my feels!Where stories live. Discover now