Ние мълчахме докато не ни извикаха. Аз се бях усмихнала и може би Алисън усети нещо.
Стайлс:- Сега аз! Скот....насаме с Алисън! Трябва да си го върна.
Те влязоха в банята и нищо не се чуваше. Със Стайлс мълчахме. И той ги извика. Изведнъж на вратата се почука. Аз отидох да отворя. Там стоеше госпожица Гомез.
г-ца Гомез:- Всички по стаите.
Стайлс:- Добре - каза и излезе.
Алисън:- Чао момчета.
г-ца Гомез:- Лека вечер.
Аз:- Лека вечер г-це Гомез.
Затвор вратата и започнах да разпитвам Алисън.
Аз:- Е какво стана там вътре?
Алисън:- Амиии........целуна ме.
Аз:- Да бе!
Алисън:- Да.
Аз:- Това е страхотно.
Алисън:- Знам. Е, какво стана при вас?
Аз:- Целуна ме!
Алисън:- Стига бе!
И двете започнахме да се смеем.
Аз:- Хей хайде да почистим.
Алисън:- Да хайде.
След като почистихме си легнахме. На сутринта слязохме на закуска и г-ца Гомез каза, че имаме свободен ден.
Стайлс:- Хайде да се разходим заедно.
Аз:- С Алисън сме съгласни.
Алисън:- Да.
Аз:- Скот?
Скот:- Да съгласен съм.
След като закусвахме се качихме в стаята, за да си вземем чантите. Момчетата ни чакаха отвън и тръгнахме. Ние отидохме на центъра и обядвахме там. Когато наближи време за вечеря ние се върнахме в хотела. С Алисън си оставехме чантите в стаята и отидохме да вечеряме.
Скот:- След вечеря елате в нашата стая.
Аз:- Добре.
Като приключихме с вечерята се качихме в стаята на момчетата.
