Усетих, че съм се загледала в него. Стана ми неловко и веднага откъснах поглед от него и погледнах на другата страна.
Когато се обърнах към Али тя се натискаше със Скот.
Аз:- Ооооооо, господи!
Стайлс:- Какво?
Аз:- Виж отзад.
Той погледна и ги видя.
Стайлс:- Оооо, сега разбрах.
Аз:- Твърде са си близки - казах и се засмях.
***
Когато пристигнахме Стайлс предложи за ме откара с джипа и аз се съгласих.
Аз:- Благодаря, че ме откара.
Стайлс:- За теб всичко.
Когато спря пред нас аз му помахах докато тръгна. Влязох в нас и там ме очакваше топла прегръдка от мама и татко. След дългото посрещане се качих в стаята си и оправих багажа си. Взех си един дълъг душ и си легнах. Чудех се какво се случва между мен и Стайлс. Става ми неловко когато съм с него. Дали сме гаджета или не? Едната вечер ме целува, а другата се държи като че ли не ме познава. Какво ли означава? Докато си мислих се унесох и заспах.
***
Сутринта се събудих и слязох да закуся. Родителите ми бяха в командировка и ще бъда сама три дни. Беше ме страх да спя сама за това звъннах на Али.
Али:- Хей, какво става?
Аз:- Нищо. Нашите са в командировка ела да спиш в нас тези дни, защото не ми е приятно да съм сама в цялата къща.
Али:- Лидс......аз съм на гости на леля в Канада. Не мога да дойда.
Аз:- Ами добре.....
Али:- Съжалявам.
Аз:- Спокойно........добре Чао
Али:- Чао.
Не знаех какво да правя за това се обадих на Стайлс.
Стайлс:- Хей.
Аз:- Хей, какво ще правиш днес?
Стайлс:- Ами......нищо. Защо?
Аз:- Ами ако искаш ела в нас.
Стайлс:- Добре тръгвам....чао.
Аз:- Чао.
***
*Дзън Дзън*
Звънеца звънна и аз отворих. Отвън стоеше Стайлс с неговата самодоволна усмивка.
Аз:- Здравей. Влез.
Стайлс:- Защо ме извика?
Аз:- Неудобноми е да те питам..... - не ме остави да довърша.
Стайлс:- Какво има?
Аз:- Ами.....родителите ми са в командировка, а Алисън е в Канада и ти си ми най - близкият който остана тук.......амм
Стайлс:- Лидия, какво става?
Аз:- Ще спиш ли в нас докато нашите са в командировка, защото ме е страх да спя сама в цялата къща.
Стайлс:- Добре.....няма проблем.
Аз:- Много ти благодаря. - казах и го прегърнах.
Стайлс:- Няма защо. - каза и ме притисна по - силно към себе се.
Когато се осъзнах се от дръпнах от него и се хванах за главата.
Стайлс:- Лидия, добре ли си.
Аз:- Не. Да...........Не.
Стайлс:- Какво става.
Аз:- Ами......виж Стайлс става ми неловко когато съм с теб. И не разбирам ние гаджета ли сме или не, защото една вечер ме целуваш, а на другия ден почти не си говорим. Не разбирам.
Стайлс:- Защо ти е неудобно когато си с мен?
Аз:- Не знам Стайлс може би, защото те харесвам.
След тези думи аз се изчервих и излязох на верандата. Чух стъпките му зад себе си.
Стайлс:- Лидия.......
Аз:- Какво. - казах ядосано и се обърнах.
Стайлс:- Лидия изпитвам чувства към теб от началото на годината........ - не го оставих да довърши.
Аз:- Мислиш че аз не, така ли?
Стайлс:- Но ти не ги показваш!
Аз:- Защото ме е страх.
Тази глава стана по - дълга от останалите. Надявам се да ви хареса.❤❤❤
