Lost in Silence

Нашата тайна

Ая:

 Събудих се на сутринта, а аромата на цветето ме лъхна веднага. Бе толкова нежен и приятен, сякаш си обгърнат в мек воал. Беше някак затоплящ, макар и физически да бе невъзможна да се стоплиш от едно цвете. Освен ако не го изгориш де, но кой би го направил изобщо? Та цветята са нещо толкова прекрасно. Толкова красиви, крехки и......

   Добре, де добре. Отплеснах се. Време е да ви се представя. Казвам се Ая. Ая Шефингтър. На 16 години съм и..... ИЗНЕНАДА! Нямам социален живот. Когато бях по-малко се местихме от град на град, но преди няколко години ''заседнахме'' тук. Никога не ме е бивало с приятелствата. Имам 1 единствена приятелка тук, която пътува непрекъснато с родителите си. Родителите ми също постоянно са някъде по работа, но за щастие не ме мъкнат с тях като някое кученце, така че през повечето време съм сама. Единственото, което мога да нарека живот е интернет. О и книгите. Те ми помагат да избягам от всичко наоколо. Е, стига ви да знаете толкова. Не съм нищо интересно.Освен една подробност. Виждам призраци. Не е непрекъснато де. Ако те решат да се скрият няма как да ги видя, но в нормални обстоятелства е друго. И повярвайте ми, това прецаква много неща.

  Измъкнах се от леглото си с големи усилия и тръгнах към кухнята. За щастие бях заспала с дрехите си. Бях зверски гладна, но в същото време не ми се ядеше нищо. Налях си  чаша с безалкохолно и я изгълтах на един дъх.  След това си взех един наистина горещ душ от който косата ми замириса на лавандула. Обгърнах се с хавлията и тъкмо когато започнах да сменям бинта от вчера, на вратата се позвъня.

- Кой по дяволите е сега!?- изругах с очакването нашите да са си изгубили отново ключовете. Отворих вратата и от там изскочи единствената ми реална дружка.

- АЯЯЯЯ!-изписка мятайки са на врата ми.- Така ми липсваше психарче мое! Имам да ти разказвам наистина много! Имаше едно момче, което....- не ме оставяше да кажа и едно ''здрасти''. Думите се лееха като порой от устата й, докато не свали поглед към ръцете ми. Гласът и сепна за малко и след това отново заговори със заплашителен и притеснен тон.

- Ая....да имаш да ми казваш нещо?

- Не, Сю.-бързо скрих ръцете зад гърба си, надявайки се да разбере, че темата трябва да приключи.-Няма нищо.

- Сигурна?- аз кимнах, а тя хвана китките ми и ги дръпна пред мен.- А това какво е?-пита сочейки с пръст към раните ми.

-Н-нищо....-изпитателния й поглед ме пронизваше, сякаш бе слънчев лъч, минаващ през лупа.- Съжалявам....аз просто....

 В този момент сълзите рукнаха от очите ми. Мразех да я виждам сърдита или притеснена. Но тогава....просто нямах избор. Не виждах какво друго мога да направя. Тя ме взе в прегръдките си и започна да шепти в опит да ме успокои. След известно време, когато хлипането спря, а аз най-после можех да се изправя отидохме в стаята ми. Чу се едно ,,смърди на цигари,, от устата й, а аз се разсмях леко. Тя взе бинта и един памук със спирт и започна да промива раните, а след това ги превърза. През цялото време си бъбрехме за пътуването й и новото й захласване.  Сюзън Кейсмъри беше най-добрата и единствена приятелка в целия шибан и прецакан свят до края на шибаната вечност.

- Боже мой! Ая, много МНООГОО извинявай, но е време да тръгвам. Нашите ще ме направят на парчета, ако не се прибера до 10 минути.

- Искаш ли да те закарам?-попитах, а тя отвърна с едно простичко ''С колата съм'' и потегли.

  Изчезна от погледа ми за секунди, а аз все още стоях на улицата, вперила поглед в хоризонта. Най-после реших, че е време да се прибирам. Не бях забелязала, че вече се е стъмнило. Беше 11 вечерта. Времето с нея винаги минава неусетно. Влязох в къщата си и извадих пакет цигари от джоба на анцунга си. Запалих една и усетих как част от димът изпълва дробовете ми. Чувството бе някак приятно. Реших, че вече ми е време да заспивам, когато се сетих че все още не съм яла. Прецених, че няма смисъл да го правя. Съблякох набързо дрехите си и ги метнах на земята. Понечих да легна, когато забелязах нещо. От една розите на възглавницата ми бяха станали три. На леглото с листенца от тях беше дребно изписано ,,Our Secret''. ,,Нашата тайна''.....

- Ще я видим тая работа.-прошепнах и се метнах под завивките. Дори и аз не бях сигурна какво точно е тази тайна. Но някой ден щях да разбера, дори и да бе последното което ще направя.