Our Summer (BG Fanfiction)

01/Пролог

Най накрая, пътуването до Лос Анджелис приключи. Здравейте, аз съм вече слизащата от претъпканкя автобус Ребека Гриър. По- малката сестра на Наш Гриър. На 16 съм, висока съм 1,70. Имам кафява средно дълга коса и тъмни очи. А до брат ми, мисля че всички го познавате, но все пак... Той е 18 годишен синеок и висок красавец, който понякога е толкова дразнещо същество, че ми се иска да не го познавам.

-Ребека, Ребека, Беки! - извади ме от мислите ми брат ми.
- Какво има Наш? - попитах аз
- Казвах, че мама ще си плати за това, че ни прати тук!
- Хайде де, може и да е забавно! - казах аз с лек сарказъм.
- Забавно!? Кое е забавно жено? Това че ще прекараме тук 3 месеца?
- Първо: не съм ти жено! Второ: Да три месеца! А ти си взел само една раница?
- Ами да! Взех да, но взех най- нужните неща. Телефон, слушалки, зарядно устройство за телефон, гел за коса и боксерки.. - започна да изброява той.
- Ами къде са ти дрехите умник?
- Ъм... В твоя куфар!
- К-какво? Ще те убия идиот малък! А къде са моите дрехи?
- Ами... Половината са вкъщи. - каза просто и се усмихна.
- Ах ти! Поне ми помогни. Вземи нещо!
- Ако не мъкнеше тая китара навсякъде - извъртя очи и пое куфара ми, а аз преметнах калъфа с китарата ми през рамо.
- Китарата е най - добрия ми приятел! Тя... - Наш ме прекъсна
- Бла, Бла, винаги казваш едно и също.
- Добре де! Хайде да влизаме, че стоим пред вратите от 10 минути.
- И нека мъчителното лято, започне, Сега! - каза Наш и влязохме през входните врати на летния лагер.

Щом влязохме пред нас се откри страхотна гледка... Река, странно но я имаше, мястото за лагерния огън, къщичките в които ще живеем, свежия въздух, уникално. Но Наш виждаше: затвор. На това момче му има нещо.

Не след дълго ни посрещна една жена на средна възраст, може би.
- Здравейте! - поздравих учтиво аз.
- Добър ден и добре дошли! Аз съм госпожа Бенсън, но можете да ми викате Ашли.- ние кимнахме - Вие трябва да стее - тя погледна списъка който държеше -  Ребека и Наш Гриър.
- Същите - каза Наш почти надменно, което ме накара Да се засмея.
- Заповядайте госпожице! - тя ми подаде ключа от къщичката в която щяхме да спим 3 месеца.

С Наш благодарихме и се отправихме да търсим "нашето място", явно то беше номер 325.

И приятно лято! - чух госпожа Бенсън да се провиква след нас...