Our Summer (BG Fanfiction)

03/ Запознанства

Гледна точка на Шон:

- Какво по дяволите?

- Ставай Шон, отиваме да закусим! - отворих очи и видях, че дразнещата ми сестра ме бие с възглавница.

- Ставам де! Ставам! - казах, след което се обърнах по очи и пак заспах.

- Вдигай си мързеливия задник и след пет минути те искам в столовата! Ясно?

- Да!

- Ама да не стане така, че да заспиш и да идвам да те събуждам?!

- Още ли си тук? Изчезвай. - казах, а тя излезе. Най - накрая.

Станах и се отправих към банята. Не съм момиче, че да разправям какво съм правил това и онова.

Е, след като излязох от банята и бла, бла. Облякох си съвсем обикновени дрехи. Суитшърт и дънки. Запътих се към столовата. Почти нямаше хора. Огледах се за сестра ми, но нея я нямаше.Е, явно ще закусвам сам.

Взех си табла за храна и започнах да разглеждам предложенията за закуска.

Плодова салата - не.

Палачинки - може би.

Донът - ИДЕАЛНО!

Реших да комбинирам донъта със плодова салата, каква изненада?! Протегнах се да взема донъта, когато изведнъж чужда ръка го сграбчи.

- Какво? Аз щях да го взема! -казах аз.

- Не ме интересува! Аз ще закусвам донът! - отговори, с най - голямото си нахалство едно момиче.

- Дай ми го! - изгледах я накриво и грабнах донъта.

- Върни си ми го! - каза наглото момиче. Е, явно ще се държим като деца.

- Няма да ти го дам! - възразих аз.

Не след дълго задника ми се срещна със студения под на столовата, ауч. Това момиче сериозно си иска донъта.

- Между другото аз съм Ема - момичето ми подаде ръка.

- Приятно ми е, Шон. - поех ръката ѝ, но вместо да се здрависаме тя ме издърпа. - Благодаря! - усмихнах ѝ си мазно.

- Сега ми дай донъта! - ама тя сериозно ли?

- Взимай, вече не го искам. - дадох ѝ го и получих злобна усмивка.

- Ще седнеш ли при нас?

- Кои вас? - глупав въпрос от моя страна.

- Аз, сестра ми, гаджето ми и двама негови приятели.

- Добре, брой ме. - казах докато сменях плодовата салата със палачинки.

Отидохме и седнахме при „другите"

- Здравейте банда! - каза Ема. Бандата се състоеше от 3 момчета и едно момиче. Две от момчетата бях видял вчера: Конър и Брадли. С третото предстоеше да се запозная, хаха.

- Здравей бейби. - каза русокосото момче и целуна Ема.

- О,о,о - каза Брад, а Конър и момичето, което трябваше да е сестра на Ема започнаха да се смеят.

- МЛЪКНЕТЕ! - каза високият блондин.

- А кой трябва да е това? - каза видимо изрусеното момиче и ме посочи.

- Това е Шон. Момчето, което съборих заради този донът. - каза Ема и се засмя.

- Ние се познаваме. - обадиха се Конър и Брад.

- Е тогава, Шон, това е сестра ми София и гаджето ми Тристан.

- Здравейте - здрависах се с тях. Е, явно Трис не ме харесва. Не беше много мил, това заболя брат. Хаха.

„След запознанството... ХРАНАА!" Хаха. Засмях се на мислите си. А всички ме изгледаха странно. „Не ми пука" пак се засмях на мислите си.

- Шон. Да не би да имаш проблем с психиката? - попита с мил поглед София.

- Мне... - казах докато отпивах от сока си. Ябълка.

- Аха ясно.

- Някой знае ли каква е програмата за днес? - попита Тристан.

- Мисля че беше „Скрий флага" - казах аз

- Не ми пука. Довечера има филмова вечер. - добави Конър.

- Ааа, Кон, кво стана с онова момиче? Ребека? - каза Трис, а аз наострих слух, не че съм мъжка клюкарка.

- Ами, мислех да се запозная с нея официално. -каза Конър. Какво? Той да не би да я харесва?? Не ми пука.

- Кон се влюби.Ще вдигаме сватба. - подразни го Ема.

- Ще ме поканите ли? - засмях се.

- Никаква сватба няма да има! Ако сте се нахранили да тръгваме, защото остават пет минути, а не искам да изпускам „скрий флага". - каза Конър,изгледа ни на кръв и излезе от столовата.Опа, май засегнахме слабото му място. Хаха.

След като излезе всички избухнаха в смях, само аз ли му съчувствах? Е малко, но съвсем малко.

Закусихме и върнахме таблите си. Върнах тази на Конър, защото я беше забравил и се отправих към полето на което ще играем на „скрий флага"...

Гледна точка на Конър:

Честно казано не ми пука за тъпата игра. Просто исках да се отделя от тях. Те са ужасни, но са единствените ми приятели. Хаха.

След като стигнах на мястото на което щяхме да играем се зазяпах на някъде...

Не след дълго забелязах,че „страхотните" приятели идват...

A/Б:

Здравейте хора. Тази глава е по - кратка, но все пак я качвам във 1 часа сутринта :D

Изразете мненията си в коментарите, значат много за мен хх