Our Summer (BG Fanfiction)

02/

Гледна точка на Ребека:
- Вече пет минути търсим, изморих сее - започна да мънка Наш.
- Голямо си бебе да знаеш! - от върнах просто аз докато се оглеждах за номер 325
- Мисля че се въртим в кръг.
- Тук сме от половин час, а аз вече искам да те обезглавя на! Затвори малко тази уста! - не се сдържах.
Наш само кимна, дали го е приел навътре? Е, аз съм си такава. Ако се сърди, то ще е за един - два дни. Ще му мине...

- Да, да, да! 325, пред очите ми е! Най - накрая! Да! Благодаря ти боже! - казваше подсъзнанието ми, но от устните ми се отдели само едно ''Ето я''.
Наш отново кимна и след като отключих влезе вътре.
- Вече може да говориш! Моя милост ти разрешава!- засмях се.
- Най - накрая! - е, явно не се сърди.
- Вече сме тук... Това легло е за мен - посочих видимо по- добре изглеждащото, при което Наш се нацупи.
- Започвай да разопаковаш! - казах и започнах да нареждам принадлежностите си.

След около половин час всичко беше готово и много добре изглеждащо, ех, давам седмица - две, след това... Хаос!!!

- НАААШ! Излизай! Ще си взема душ! - провикнах се, за да ме чуе.
- Добре де! Не ми викай! - свали слушалките си, хвърли гневен поглед и излезе...

Гледна точка на Наш:
Малката принцеса има нужда от душ - казах ръкомахайки с ръце докато сядах на едно от дървените стъпала пред къщичката.

Стоя, взимам се в нищото, всичко е толкова скучно. Ако си бях вкъщи, сега щях да изляза с момчетата, но не, майка ми трябваше да ме прати тук с малката досадница!

-Извинете!
- Май е заспал с отворени очи!
- Добре ли си? - някой ме изкара от мислите ми. Разтърсвам глава и виждам пред себе си два образа, мъжки и женски, високо момче и ниско момиче.
- А-аз, да добре съм! - казвам, леко притеснен... - Мога ли да помогна с нещо?
- Ами всъщност да - каза високото момче. - Между другото аз съм Шон. Това е досадната ми по- малка сестра, Кейси. - сестра му го удари по рамото, до което едва стигаме, хаха. Момчето или така наречения "Шон'' беше нарамил калъф за китара, още един като сестра ми, страхотно... *сарказъм*
- А ти си? - попита момичето, Кейси, като подаде ръка
- Аз съм Наш - усмихнах се и поех ръката ѝ. - Явно си досадна, а?
- Шоон! - каза и пак го удари, хаха кефят ме.
- Спокойно, имам същата сестра, която, обзалагам се, че сте едно към едно! - засмях се.
- Явно сестра ти е много готина щом сме едно към едно... - каза Кейси надменно, при което аз се засмях
- Е, знаеш ли къде се намира къща 320? - попита Шон.
- Абсолютно! Сигурен съм, че със сестра ми минахме пет пъти от там - когато го казах, всички се засмяхме.