Stiles and Allison: One Love Story

Част 17

- Не мамо, не плачи. Самата ти казваш че ще е за кратко, моля те не плачи, защото и аз ще се разплача. - казах аз

- Добре мила спирам. - каза тя,а аз забърсах сълзите и

- Кира, милата ми Кира.

- Толкова много съжелявам. - каза тя разплакана

- Айде и ти, стига си плакала. Не съм умряла

- Ще ви оставя да си поговорите. - каза мама и излезе

- Добре мамо.

- Али, всичко стана заради мен. - каза тя

- За какво говориш? - попитах аз

- Заради снимката. - напълно бях забравила за нея и когато я спомена започнах да плача. - Не Али, не плачи моля те.

- Да не плача, защо ми го причинява? - Защо той ми причинява това?

- Моля те, не плачи. Той и глупак и ще съжали за това. - каза тя

- Кира? - казах аз

- Кажи мила?

- Чу в какво състояние съм нали? 

- Да, и да знаеш няма да се отделя от теб. Ще ти помагам да ходим на училище, ще тш помогам по цял ден.

- Хах, еее ти пък. - казах аз

- Даа, изобщо няма да си отделя от теб. - каза тя и ме прегърна

- Добреее. - казах аз

- Ти си толкова силна Али. А искаш ли да се обадим на Стайлс ?

- Не искам нито да го виждам, нито да чувам за него окей? - казах аз

- Добре. Искаш ли да ти взема нещо? Гладна ли си? - попито Кира

- Да обаче ще дойда с теб, вкни сестрата да докара една инвалидна количка.

- Не, трябва сега да си почиваш

- Моля те, искам да се разходя. - казах аз

- Добре. - след няколко минути дойде Кира с инвалидната количка. Тя ми помогна да седна на нея, качихме се в асансьора и слязохме към стола. Нашите бяха там и пиеха кафе, с Кира си взехме обяд и се качихме в стаята ми. Пуснахме си някаква комедия по телевизора и започнахме да ядем. Вече стана късно и решихме да лягаме.

- Али лека нощ.

- Кира няма да спиш на този стол нали?

- Е няма нищо.

- Е как няма нищо, лягай при мен.

- Но Али само ще ти преча.