Stiles and Allison: One Love Story

Част 3

( Гледна точка на Стайлс )

Лидия ме накара да отидем в кафето а на мен въобще не ми се ходеше, но нямах избор. Когато влязохме в кафето видях Алисън и Кира. Когато видях Алисън с тази прекрасна усмивка и като ме погледна с тези кафяви очи ме омагьоса. Алисън е много красива, много исках да я опозная, и тази вечер можех да имам тази възможност, но ако Лидия реши да дойде всичките ми шансове ще се провалят. С Лидия сме заедно от 3 години, но искрата между нас започна да угасва, тъй като става много ревнива понякога и това ми идва в повече. Исках да ги поздравя обаче Лидия ме дръпна и не успях. Не откъсвах очи от Алисън, беше толкова красива, по едно време....

- Хей Стайлс къде си се загледал така? - Лидия ме повика, и щракна с пръсти пред лицето ми.

- Никъде, мислех за едно домашно, не съм го написал а трябва да го предам утре. - естествено я излъгах. Нямаше как да и кажа, че гледам Алисън, щеше да стане страшен скандал.

( Гледна точка на Алисън )

С Киро продължихме да си говорим. Вече беше станало 18:00 часа и решихме да тръгваме защото Стайлс щеше дай дойде до половин един час вкъщи. Стигнахме до колите, но преди да тръгнем Кира ме спря и започва да ме разпитва.

- Али знам какво става. - каза тя и леко се усмихна

- За какво говориш? - попитах учудено

- Стайлс? - каза тя а аз продължавах да гледам учудено.

- Кира, не разбирам за какво говориш?

- Знам че харесваш Стайлс, и не отричай защото отдалече си личи. - каза тя усмихнато

- Не не, това не е вярно. - отвърнах притеснено

- Али, начина по който го гледаш, начина по който той те гледа.

- Начина по който той ме гледа? - попитах аз учудено

- Да, но не се притеснявай. Това ще си остане нашата тайна. - каза тя като ми намигна.

- Добре Кира радвам се че се видяхме, беше ми приятно много да излезем. До утре. - казах и се качих в колата.

- Добре Али до утре. - каза тя и двете се качихме по колите и потеглихме. Прибрах се и влязох във вкъщи. Вече беше 18:30 Стайлс трябваше да дойде всеки момент. Поръчах пица, приготвих нещата за проекта и седнах в трапезарията да чакам Стайлс. Вече стана 19:30, но от Стайлс нямаше и следа. Звънна се на звънеца, сигурно беше Стайлс. Изтичах и когато отворих вратата беше Кира

- Здравей красавице. - поздрави ме тя и ме прегърна

- Здравей Кира. - прегърнах я. - Какво правиш тук? - попитах аз учудено

- Исках да ти кажа Лидия няма да ви досажда, и с Стайлс ще бъдете сами- засмя се тя

-Супер, но Стайлс трябваше да дойде преди час, и не мисля че ще дойде. - казах аз

- Спокойно сигурно джипа пак се е развалил, ще дойде той държи на думата си. - каза тя

- Добре, а как убеди госпожица претенциозна да не идва вкъщи? - попитах аз

- Убедих я да дойде с мен на разходка. - отговори тя

- Леле Кира страхотна си. - усмихнах се и я прегърнах.

- Спокойно и аз се радвам че двамата ще останете на саме за няколко часа поне. -каза като се смееше

- Добре, добре. Все пак ти благодаря. - отвърнах и аз

- Али ще тръгвам, че Лидия чака в колата. - каза Кира

- Добре Кира хайде отивай. - казах аз и я прегърнах отново. Седнах отново в трапезарията и продължих да чакам Стайлс. Минаха се повече от няколко часа, вече беше 21:00 часа и Стайлс още го нямаше. Вече знаех че няма да дойде и реших да си лягам. Облякох си една блуза и легнах на леглото да гледам телевизия. По едно време на вратата се позвъня, слязох надолу но си бях взела бухалката, защото не очаквам никого толкова късно а вече минаваше полунощ. Отворих вратата и се подготвих за удар, а видях само пищящия Стайлс.

- Какво ти става бе Стайлс? - попитах го изплашено

- Закъснях малко. - отговори ми той

- Малкооо? Стайлс минава полунощ. Не е нормално да идваш по това време. - развиках се аз

- Попринцип не е нормално да ме посрещаш с бухалка. - отговори той

- Влизай. - казах аз и той влезе. Отидохме в трапезарията и забелязах, че Стайлс ме гледа от горе до долу. Осъзнах че съм по блуза и изтичах до горе, сложих си късе панталони и слязох долу.

- Добре хайде да започваме проекта, защото стана никое време. - казах аз

-Добре хайде. - отговори той и се качихме в моята стая