Дневникът На Едно Дебело Момиче

Хората са ужасни

Започвам с това, че хората са ужасни. Винаги ще ти намекнат или ще ти кажат направо, че си дебела. НЕ ГОСПОДИ АЗ НЯМАМ ОГЛЕДАЛО ДА СЕ ПОГЛЕДНА, НЕ Е НУЖНО ДА МИ ГО КАЗВАШ ПО ВЪЗМОЖНО НАЙ-ОБИДНИЯ НАЧИН. Днес едно момче ме попита какво съм яла. Глупаци където и колкото искаш. Ето затова пък храната няма да ти каже нищо. Обичам храната и не смятам да спирам да ям. Щом не съм предприела много действия по въпроса явно не искам. И защо се правиш на интересен. НЕ СИ. А когато не му отвърнеш започва да ти подсвирква все едно си леко момиче. Уау. Мъжка постъпка дами и господа. Това е мъжеството в 21 век. Наистина претърпяла съм много обиди! Били са от сорта на свиня, кюфте, дебелана. Общо взето ми писна. Наистина се заклевам. Ще тичам до припадък. Знам. Човек ще те хареса какъвто си с всичките ти сланини и неравности и недостатъци ако те обича. Е къде е, че явно от толкова дебелина не го виждам?! Докъде стигнах, че да се самоиронизирам с най-болното... Може да идваш вече, защото ми писна от лигльовци, които гледат задник и гърди. Писна ми от глупаци. Писна ми от всички хора на земята, по дяволите. Искам една къща и никога да не излезна от нея! Предпочитам любовта по интернет. Защо ли? Защото хората се влюбват в истинския теб, а не в тялото ти, което най-вероятно ще е първото, което ще видят, когато излезеш с този човек. Искам да остарея на един диван, слушайки музика на възможно най-силната мощност с хамбургер в ръка, а на масата пред мен да има около 10 биг менюта на Мак Доналдс, пет големи дюнера от Аладин Фуудс с много чеснов сос и две големи коли. Не ми трябват хората на света. Щастлива съм си дебела. Искам да отслабна. Наистина искам. Полагам всичко от себе си. Влагам сили. Влагам усилия, надежди и възможности. Искам просто да легна на най-уживената улица в града и просто да ме сгази кола. Искам да видя на кой ще му пука. Искам да умра. Просто ще се развикам и ще умра.. но това е твърде лесно. Твърде лесна смърт. Лесен живот. Просто е лесно. Всичко да зарежеш и да умреш. Ще стана и ще се боря. Поставям 30 дни, в които ще отслабна!...

След 4 години: 

Поглеждайки над тази моя история, която от всичките ми има най-много гледаемост, може би заради заглавието си давам сметка, че наистина съм мислила леко наивно и глупаво, но нормално да се мисли така, когато си на прага на отчаянието. Може би ви е привлекло най-вече вниманието върху историята, но сега като я гледам, не си струва. Всеки без дадена болест, която му пречи да отслабва, може да отслабне, стига да иска и да има воля. Поставяла съм 30 дни от днес, от утре, от други ден, от понеделник... така 4 години ги поставях. Да, тогава бях за мен срамните 69 килограма за дете на 12 години, високо 1.50. Не беше нормално, търпях обиди. Най-обидното беше, че от училище ме пратиха принудително в някакъв клуб за деца с наднормено тегло, аз плаках само и само да не ходя. Хаха, да, сега просто ми е смешно, но тогава наистина плаках. Все пак клечавите ми приятелки скачаха на въже, играха народна топка и тичаха, докато мен ме бяха затворили във физкултурния салон с още деца с наднормено тегло и ни караха да правим някакви упражнения, не помня какви точно. Да, отслабнах. Пропуших. Когато ме избиваше на апетит, убивах глада с никотин. Спокойно, не съм пропушила на 12 още, беше по-късно. Около 3 години се мъчих с диети, след което се случиха някои неща в личен план на живота ми и прибегнах към цигарите. Намалих количеството вредна храна и просто започнах да се храна по-здравословно, по-рядко.