Дневникът На Едно Дебело Момиче

Досадно училище

О йеа.. наред с училището и килограмите! Защо? Защото, когато сме на училище не се храним с качествена храна, а с боклуци! И за седмица качих два килограма... благодаря! На себе си! Напоследък толкова често се задълбочавам в мислите си, пушейки цигара. Да пропуших. Мисля си, колко незначителна частица съм в сравнение с големия свят. Атоми разпространени по земята. Атоми разпространени по атоми. Днес се прибрах и се погледнах в огледалото.. ами бях надебеляла.. насълзих се, но запазих горчивината за по-късно през нощта. Имах да уча. Удавих сълзите си като ги превърнах в силни звукови вълни в ушите си от слушалките ми. Баба ми, с която живея дойде и ми каза, че е поправимо.. поправимо.. ХИЛЯДИ СЕДМИЦИ ХВЪРЛЕНИ НА ВЯТЪРА.. ТОВА Е ВРЕМЕ И ТРУД И АЗ БУКВАЛНО ГИ ИЗЯДОХ.. решена съм, че няма да ям до припадък. Вода. Дъвки. Не мога така.. ще гладувам.. замислих се за анорексията. Някой ден ще умрем в опити да бъдем красиви и щастливи, а щастието днес е повърхностно в повечето случаи. Не знам. Нищо не знам. Ще издържа. Това знам само.. Може би ще започна да правя някакви упражнения, ако не ми причернява толкова.. Вчера ритах. Беше много яко, отдавна не бях тичала с такова удоволствие и желание. Днес съм с мускулна, о да! Намерих си гадже! Около месец и половина вече сме заедно. Това ми показа, че повърхността е повърхностна! Този човек ми показа, че не е важно какъв си извън това, което си. И че не е важно да си такава! Следваме сляпо идеалите на другите! Идеалите, които ние имаме са под влияние! Да бъдем себе си е трудно в днешно време..  Лишаваме се от удоволствия заради хората.. Наложете това, че трябва да сте вие, истинските. Всеки има право да бъде такъв, какъвто е. Наложила съм си да работя над себе си, за себе си.