Излезе и започнахме да се бием. Аз взех една пръчка, а то ме опари с реотановите си сили. Аз припаднах. Събудих се вързана в скривалището на чудовището. Бяха минали два часа, откакто припаднах. Никол и Брат му излязоха да ме търсят. Те ме издирваха на любимите ми места в гората. Дори на езерото, но не знаеха, че съм под него. В скривалището беше много страшно. Беше пълно с черепи и дори имаше кристална топка, с която следеше самоличностите ми.
-Самоличностите ти са много тъпи! -каза той.
-Ти си тъпият тук, те ще ме открият! – казах аз.
-Ще видим тази работа.- каза грозното чудовище.
-Ако до два часа не са те открили, - допълни чудовището- ще видиш какво ще ти се случи!
След което излизе.
Отвързах се. Търсех как да се свържа със самоличностите ми. Намерих домашния телефон на чудовището, който имаше водно покритие. Звъннах на Брат му.
-Гошо, къде си?- каза Брат му.
-Едно чудовище ме залови, и ако до два часа не дойдете ще ми направи нещо.- казах аз.
-Къде си?- попита брат му.
-Под езерото!- казах аз.
-Добре, идваме!- казаха едновременно Никол и Брат му.
Еребус се прибра преди те да дойдат. Той ми каза, че времето им е изтекло!
След 5 минути Никол и Брат му се появиха, но беше късно.
-Ако се приближите, ще ощипя Гошо по сърцето.- каза Еребус на двете ми самоличности.
Те се приближиха. Еребус ги погледна с унищожителен поглед. Той почна да тича към мен и бързо ме ощипа. Почнах да пищя от болка. Сърцето ми изскочи. Имаше форма на кутия, пълна с тайни. Станах толкова грозна, че когато се погледнах в огледалото, то се счупи. Никол и Брат му взеха един нож и го забиха в сърцето на Еребус. Той умря.
