На сутринта се събудихме и си спомнихме, че не сме виждали Брат му отдавна. Потърсихме я в къщата ѝ и на любимите ѝ места, но уви и следа нямаше от нея. Бяхме доста уплашени... Звъняхме ѝ, но телефонът ѝ беше изключен. Отидохме до старата ни къща в гората, но тя не беше там. Забелязахме, че има стъпки до езерото... Това беше зловещо.Започнахме да викаме - Брат му-у-у-у, брат му-у-у-у, но беше пълна тишина...Изведнъж се чу един силен вик:
-Помооощ , поомощ.....!!!
-Кой е това?- попитах Никол
- Не знам,но трябва да помогнем- каза Никол.
Заплувахме към странният вик от дълбините със страх. Стигнахме на някъде 1.40 дълбочина и аз спрях.
-Защо спря, Гошо - попита ме Никол
-Ако вляза на по-дълбоко гримът ми ще се разтече и какво ще правя тогава?!- отговорих ѝ.
Никол ме дръпна и продължихме да плуваме. Гримът ми се разтече. Беше наистина ужасно. Навлязохме във водата. Изведнъж се чу глас, който гласеше- Гошо..., Никол... Със другата ми самоличност-Никол, се зачудихме кой може да е това.. След миг се сетихме че това може да е БРАТ МУ!
-Брат му, Брат му, Брат му...-викахме с пълен глас..
От блатното езеро се чу – Тук съм , тук съм!
С Никол бяхме много изненадани от това , което чухме. Навлязохме още по-надълбоко. Аз влязох под дълбините и гримът ми се разтече. Беше потресаващо ужасно.
