Даровете На Сертен

2

Познавате ли чувството да бъдете измамени? Ах, сладостта на загубата.
В момента, в който влязох в библиотеката "Ружа", която беше недалеч от апартамента ни, шестото ми чувство ми подсказа, че не ставаше дума само за някакво криминале с протрити страници. Въздухът ухаеше на... неприятности.
С още по-голямо нежелание отпреди поех напред през тесните коридорчета от рафтове.

- Добър ден. - поздравих Евелин, старата позната на майка ми, която се "грижеше" за това място. Съдейки по книгите и хартийките на земята е имала недостиг на желание за чистене. Добре че мама не е тук. Майка ми беше обсебена. И най-малкото петънце от мастило върху черна риза би я накарало да обърне маси и столове с препаратите. Е, това си имаше своите плюсове. Къщата беше по-чиста от новопостроен президентски апартамент в Дубай.

- Майло! Здрасти, миличък! Очаквах те - мургавата жена се усмихна и разкри "щастливите" си бръчки, но усмивката бързо се превърна в тревога. - О, ъм, не че наистина те очаквах... Това беше, ъм, шега. Ахаха.....
- Ъм.... - не знаех с какво да започна.
- Няма никой тук! - преди да кажа каквото и да било, думите на Евелин се изстреляха толкова бързо, че едва не паднах назад от изненада.
- Аз, такова, търся един роман... За майка ми е.

Като чу, че става въпрос за мама, Евелин засия. Личеше си, че още я смята за много близка. Едно от нещата, които обичах за Евелин, беше, че в компанията й се чувствах по-спокоен, защото имаше сърцето и душата на дете. Тя беше също и една от малкото, които ме разбираха.

Без да продумва, тя ме забута по още по-тясно коридорче от книги и въпреки че очаквах в края му да стои търсеният роман на златен пиедестал, бях разочарован.

- Луи-и-и-ис - принудих появата на горчива усмивка, - любимият ми братовчед! Какво правиш тук?
Явно миризмата на неприятности е идвала от подмокрените гащи на Луис.
- Леля ми каза, че ще ми купиш торта. Искам с ягода и ванилия. - момчето едва измънка със забити в телефона очи. Ах, деца. Всички ги обичаме.

Когато се обърнах, за моя пълна изненада, Евелин я нямаше. Тогава се усетих кой дърпа конците.
Оставих Луис да си прави странните вуду ритуали с телефона, по-голям от мечтите му, и свих в друго коридорче, набирайки майка ми.