Тя....

40 4 0
                                    

-......е
-Дзън-дзън
Кити бе прекъсната от звънеца. Когато отидох на вратата, там стоеше едно  момиче с дълга черна къчулка от която не се виждаше лицето и.
- Коя си ти?
-Мисля, че знаеш.... Разбери, че той никога няма да бъде твой.
Сега аз се вцепених, човекът виновен за всичко, което се случи стоеше пред мен а аз неможех да помръдна. Веднага щом опитах да сваля качулката и тя побягна а аз сякаш нямах сила за да тръгна след нея. Качих се при Ясима и Кити и им разказах какво се бе случило. След миг отново се почука нс вратата. Когато отидох видях само една бележка.... Беше ме страх да я отворя, защото незнам какво ще има вътре. Отворох вратата с надеждата мочичето да е орвън. Нямаше я. Нейната светло-руса коса се виждаше само в далечината.
Накрая реших, че трябва да прочета бележката.... Но това момиче бе напълно лудо тя заплашваще мен, Ясима, Кити, Джейсън дори и Тера.
Вече наистина бях много притеснена. Обадих се на Джейсън и му обясних всичко което се бе случило. Той много се притесни.
Всяка сутрин когато се събудех имаше нови и нови бележки.
Вече не издържах просто ми беше писнало. Кити постоянно беше притеснена не знаеше какво да прави. Един ден бележките просто спряха, а няк това изобщо не ни оспокои даже бяхме още по-притеснени. Какво ставаше, защо на нас никой не успя да разбере.

Аз те обичам, но на теб не ти пука.Where stories live. Discover now