Аз те обичам, но на теб не ти пука.

Кити...

Кити ни остави и тръгна след него. А ние се върнахме в къщата на Наш. Влизайки чухме много крясъци. Решихме да не влизаме. Мислехме, че е с някой негов приятел. Нели чу гласа на Кити и нахлу в стаята. Вътре Кити стоеше настрани а момчетата отново се караха. Камерън влезе и се опита да ги спре. Но излезе отвътре насинен. Момчетата пак се бяха скарали. Взехме Кити и тръгнахме. Камерън ни закара с колата до нас. През целият път Наш не спираше да звъни на Кити.
Прибрахме се в нас.
- Какво ще правя Наш не спира да ми звъни, а Хари не ми вдига.
- Ами просто говори с Хари и игнорирай Наш.
На вратата се звънна и понеже мислех, че е Наш не отворих. Но не спираше да се звъни. Отворих скиптично настроена от това, което Наш ще каже, но на вратата не беше той. На вратата стоеше Джейсън, когато го видях ми идеше да се хвърля на врата му.
- Какво става? Какво оравиш тук? От колко време не е имало и звук от теб? От много време те няма!?
Не спирах да задавам въпроси на Джейсън, но той просто ме избута и влезе в къщата.
- Кити ела веднага!!!!!!- той се разкрещя и из цялата къща се чу гласа му.
Джейсън хвана Кити за ръката и я изведе, като затвори вратата. Всички се опитахме да чуем за какво говорят, но чухме само вик на Кити:
- Сериозно ли!? Не това не е възможно! Няма как!
Тя влезе в къщата много притеснена придруженаа от Джейсън.
- Какво става? Кити какво има?- но не получих никакъв отговор. Кити просто грабна якето си и двамата потеглиха. Но къде отиваха никой не разбра.....