Аз те обичам, но на теб не ти пука.

Приготвяне.....

Чудейки се какво да правим Ивона се сети за брат си, който беше на 17 и беше и се казваше Дерек.
- Олеле! От два дни съм във вас а Дерек незнае!!
Погледна телефона си и разбра, че той и е звънял 27 пъти.
Ивона се панира и тръгнахме към къщата и. Там на вратата ни посрещна той.
- Ивона къде беше? Защо не вдигаш? Добре ли си? Знаеш ли колко се притесних за теб?
- Бях при тази откачалка и изобщо не съм разбрала кога е минало времето.. Съжелявам но напълно съм изключила!
- Ох добре ами аз ще си тръгвам.- казах аз като помахах за чао.
-Не чакай остани..- каза Дерек.
Влязохме вътре и аз и Ивона се качихме в стаята и.
След малко влезе и Дерек.
- Какво искаш, Дерек???- попита Ивона...
- Нищо просто искам да ви донеса сок...
- Оооооо я не се прави на милия брат.. Излизай!!!
Вече беше станало 14:53 и тръгнахме към нас за да изчакаме другите.
- Къде отивате?- попита Дерек..
-Излизаме!- отговори Ивона, защото тя не искаше брат и да знае за плановете ни.
Когато отидохме пред нас Кити, Тера, Хари и Джейсън сече бяха там.
Изчакахме и другите и Ивона започна да ги наговаря...
- Всички ли сте съгласни..
- Да- изкрещяха заедно.
Вече бяхме десет човека- Аз; Кити; Тера; Нели; Ивона; Ясима; Наш; Камерън; Джейсън и Наш...
Ясима: Добре де всичко е измислено, но как ще стигнем??
Камерън: Спокойно моята кола е 7+1.
Кити: Но ние сме десет човека.
Джейсън: Ами до колкото знам багажника е голям и там може двама и става точно..
Ивона: Спокойно всичко е измислено...
Джейсън: Кога ще заминаваме??
Ивона: След няколко дни....
Тези няколко дни минаха неусетно и ето дойде деня на заминаването. Беше рано сутринта но аз станах да стегна багажа си защото нямах търпение... След два часа на вратата започна да се звъни и всички един по един идваха с багажите. Дойдоха всички чакахме само Кам с колата и след минута и той се появи. Багажа беше натоварен, а сега кой къде ще сяда.
Кам и Тера бяха отпред,
отзад Наш, Хари и Кити,
на следващите три Джейсън, Нели и Ивона,
а в багажника аз и Ясима.
Вече всичко беше готово, а ние нямахме търпение да тръгнем...