Аз те обичам, но на теб не ти пука.

Момичето...

На следващият ден, когато се прибирахме от училище видяхме едно момиче.
Тера: Кити виж, това момиче има като обувките, които искаше!
Когато се обърнах, замръзнах това беше тя, никъде немога да сбъркам тази светло-руса коса и този втренчен винаги надолу поглед.
Това бе шанса ни да разберем коя е и защо ни пречинява всичко това.
- Това е тя. Тя е!!!
- Коя тя Ивета, момичето ли?
- Да тя е, тя е тази която онзи ден беше пред нас, тя е тази която оставяше всички тези бележки.
- Но как, нещо се бъркаш да притеснена си, но неможе да обвиняваш всяко едно момиче...
- Не този път съм сигурна няма как да объркам нейната коса, нейната походка и нейният поглед втренчен в земята.
Докато се карахме момичето зави зад ъгъла и си отиде.. Тичайки стигнахме до мястото където зави последно, но нея я нямаше сякаш се бе изпарила..... Прибрахме се в нас много разочеровани. Чух, че на вратата се звъни и когато отидох поредна бележка на която пише:
"Днес ме видя, но какво мислиш че ще ти се оставя толкова лесно да ме хванеш. Никога няма да разбереш коя съм овен когато не хвана и теб и приятелките ти и не ви завържа в някоя стара къща, но този път никой няма да ви намери както вие намерихте Джеймс.....
До скоро, Ивета...."
-Момичета, момичета, момичетаа!
Кити, Тера и Ясома слязоха разтревожени....
- Какво стана?
- Пак тя, още една бележка казах ви, че онова момиче сутринта беше тя.... Много ме е страх. Какво ще правим?
- Ивета спокойно ще се справим.
С всеки слеедващ ден нещата ставаха много по-лоши от предишния. Една вечер, посреднощ започна да се звъни на вратата... Някак си знаех кой ме чака там и неисках да отворя. Но не спирале да се звъни, накрая отворих на вратата стояха Хари и Камерън (гаджетата на Тера и Кити)
- Ох, момчета много ни изплашихте какво правите тук по това време?
- Получихме бележки, че скоро ще пострадате от онова момиче и веднага дойдохме.
Вече неможехме да си намерим място от страх...