Аз те обичам, но на теб не ти пука.

Срещата...

Дойде вечерта. Обадих се на Ивона.
- Здрасти Ив звъня ти за утре.
- Здрасти идиот. Утре къде ще се видим.
- Ами незнам къде ти се ходи?
- Ако искаш на нащо място в 9:00.
- Става.
- Иначе, кво правиш?
- Ами нищо.. Отново мисля само за него.
- Оххх незнам какво да кажа.
- Спи ми се ще се видим утре.
- Добре. Чао.
- Чао.
Затворих телефона и не усетих как заспах.
Събудих се. Беше 7:15. Станах. Минах през банята. И облякох скъсани дънки с черен потник и сиви кецки. Беше станало 8:30. Тръгнах от нас и отидох пред тях. Разбира се тя още спеше. Влязох, защото знаех къде е резервния ключ.
- Ставай, Тъпо.
- Остави ме.
- 8:45 е. Ставай.
Тя стана и се оправи. Стояхме в средата на стаята и се чудехме къде да отидем.
- Ай към мола.
Тръгнахме. Когато стигнахме разгледахме навсякъде и шоловин час се лутахме безцелнос по първия етаж. Докато се лутахме Ивона забеляза нещо.
- Виж това не е ли Джейсън.
Щом чух тези думи ме обляха студени вълни и се зарадвах че ще го видя, но когато се обърнах той не беше сам. Беше с една
" приятелка" от училище. Бяха хванати за ръце. Това моментално скапа настроението ми.
- Може ли да отидем някъде другаде.
- Не! Ти ще отидеш и ще говориш с него.
- Каквода ховоря с него? Има ли смисъл?
При тези думи тя ме бутна и аз се озовах пред тях. Щом ме видя Джейсън пусна ръката и.
- Ъъъмммм... Здравей.
- Здрасти. А и вече ви видях няма нужда да я пускаш.
Джейсън се обърна към нея а тя си взе чантиччката и тръгна.
- Видя ли сега?! Какво искаш от мен.
- Ами всъщност вече нищо...
- Тогава. Не разбра ли, че аз не те харесвам и неискам да имам нищо общо с теб.
- Разбрах.
- Аз....
Преди да се опита да каже нещо аз си тръгнах а той и Ив ме последваха. Прибрах се заключих, но това не помогна защото Ив знаеше къде е резервния ключ, затова заключих и вратата на стаята си. Стояха дълго време и тропаха но накрая Джейсън си тръгна.
- Вече съм само аз отвори!
- Няма! Казах ти, че няма какво да говоря с него обаче ти не ме чу. Ти си виновна!
Бях прекалено изнервена и казах неща които не мислех. Стана 01:00 през ноща, но Ив продължаваше да стои пред вратата ми. Не знаех какво да направя и се обадих на Ясима, защото тя винаги ми помагаше и и ксзах всичко което се случи.
- Спокойно, не мисля, че Джейсън е знаел какво говори. Не го мисли сериозно.
Тя се занимаваше с мен в 01:00 часа посред нощ това ми показа, че тя е истински приятел. Не вярвах в думите и но все пак малко се успокоих. Дълго стоях будна мислейки за всичко което каза Джейсън и накрая заспах.