От името на Кристал:
Държах телефона си в едната ръка, а в другата листчето с номера. Замислих се, трябва ли изобщо да се забърквам с това, но любопитството ми натделя. Вдишах дълбоко и започнах да пиша на въпросния номер, сякаш пиша с човек, който познавам:
Аз: Здравей
Непознат: Мислех че още вчера ще ми пишеш...
" Господи, мисли ме за онова момиче....какво да правя сега??"- започнах да си мисля наум - "Май е по- добе да не му отговарям"
Заключих телефона си и го оставих на масата. Облякох се, пооправих си косата и се запътих към кафенето, където работя. Сигурно се чудите какво правих в училище вчера,просто ни раздаваха дипломите.
Когато пристигнах, шефът ми чете конско че съм закъсняла с 10 минути, но аз изобщо не го слушах. До сега да съм напуснала, но ми трябват пари. И така сложох си престилката и започнах да взимам поръчки от клиентите.
От името на неотрален разказвач:
Работното време на Кристал свърши и тя се прибра вкъщи. Когато взе телефона си и го отключи, видя че има 30 нови съобщения и 10 пропуснати повиквания от онзи номер.Дланите и започнаха да й се потят. В какво се беше забъркала. Беше я дори страх да ги прочете. Въздъхна няколко пъти и отвори съобщенията.
"Защо не ми отговаряш?"-10:30
"Къде изчезна?!"- 10:35
"Съгласна ли си пак да се видим?" -11:05
"Чух,че ще има парти днес." -11:30
"На интересна ли се правиш?!" - 12:35
"Дори й не ми вдигаш." -14:50
"Кучкооооо..."--14:57
"Добре,това беше грубо,но ти ме изнервяш." -15:20
"Защо ти се обеснявам....Трябва ти в момента да ми падаш в краката и да ми се извиняваш,кучко." 16:52
Това беше последното съобщение от непознатия. На Кристал в главата и се въртеше само един въпрос: В какво се беше забъркала?!
Тя реши да му пише и да му каже,че се е объркал.
\Кристал ще пише с такива букви,а непознатия с такива.\"Объркал си се."
"Какво?!"
"Не съм момичето за което ме мислиш"
"Ми тогава коя си или какво си? Педофил?"
"Не може да съм педофил,защото съм момиче."
"Ммм..добре,предполагам. Но тук въпроса е от къде ми имаш номера?"
"Да кажем просто от един сблъсак.."
"Била си се за номерат ми. Това вече не го очаквах от феновете си. Хахаха"
"Хей,хей Джеймс Бонт успокой се малко. Нищо подобно,просто се блъснах в две момичета и те испуснаха листчето "
"И ти клю-клю веднага да провериш на кой е номера. И Бонт е велик."
"1.Не съм клюкарка.
2.Съжалявам.""Защо съжаляваш? Ти нищо лошо не си направила."
"Не успя да си пишеш с ония двете и сега си пишеш с непознат."
"Те не ми бяха толковя интересни. Та как се казваш.''
"Затова ли имах 30 съобщения,дори и обаждания?"
"Просто мразя да не ми отговарят."
"Ахам ясно. Аз трябва да си лягам вече. Чао."
"Чакай. Още дори 20 няма."
"Ще ставам рано."
"Ами и името ти?"
"Ами партито?'
"Добре,пак си говоря сам."
"Лека нощ,принцесо."
YOU ARE READING
Wrong Numbеr
FanfictionКупона на годината. Разменени телефони,попаднали в ръцете на грешното момиче или не точно. Всичко започна през последната година на еднообразното ежедневие на Кристал Бенет. Ше разберете ако четете :)