Wrong Numbеr

Дейв?!

Не искам да те губя! - Джъстин ме издърпва от прозореца и ме прегърна. А сега какво трябваше да направя? Всичко в мен се преобърна. Сърцето ми туптеше, а ръцете ми трепереха
-Скъпа, моля те прости ми. Ти ме разбираш, а другите постоянно изискват от мен.

-А ти какво правиш сега с мен?! Не е ли същото, което и ти искаш от мен. Джъстин аз... Найстина трябва ми свобода. Остави ме да си отида.

-Искаш да ме оставиш, но... Не, знаеш ли какво? Отивай си!

-Найстина ли?
Той ме погледна и после се наклони към вратата. Аз не чаках повече, а тръгнах надолу по стълбите. Точно до вратата видях закачалка с якета и просто грабна едното. С замах отворих вратата и в същия момент се одарих в нещо. Хланах се за лакътя, защото той ми беше най пострадал и вдигнах поглед нагоре.
-Дейв? Как...какво правиш тук?

-Аз ли? Точно това щях да те питам и аз.

Точно когато тръгнах да му отговарям някои ме прекъсна зад мен.
-Вие да не се познавате?

Джъстин се подпря на вратата до мен и се загледа в мъжа пред мен.

-Джей, тя ми е сестра и искам да знам какво прави тя тук?!

Брад ми размаха ръце и ме предърпа към себе си някак защитнечиски.

-Мамка му! Ако знаех наистина нямаше да я замесва.

Да ме замесва ли? В какво да ме замесва?! Аз наистина нищо не знаех. Погледнах към Брад ми който гледаше някак си разочаровано.
-Стига говорете за мен сякаш не съм пред вас и ми обеснете за какво става на въпрос? Знаете ли какво?! Не ми пука аз изчезвам от тук.

Подхвърлих якето на гърба си и потеглиха надолу по улицата.

-Кристи, по чакай! - Брад ми викаше след мен.
-Не ме доближаваи! Чак сега ли се сети, че имаш сестра?! Та мен ме няма от месец, по дяволите!
-КАКВО? Той те е държал тук цял месец? Аз... Кристи, не знаех. Моля те, изслуша ме. Просто вземи ключовете за колата ми и ме изчакай там. После ще се приберем и ще ти обясня.

Погледнах протегнатата му ръка и взех ключовете от него. Найстина не знаех къде съм. Та около мен имаше само една тъпа гора. Той се усмихна и се върна към подпряли я се Джъстин на вратата.

Отворих предната врата до шофьора и за чаках да се върне брад ми. Той стигна до него и нещо си говориха. Не, по точно си крещяха и брат ми се опита да го одари,но Джъстин му хвана ръката. Хвана го за ризата и го подпря на стената. Не знаех какво се случва и веднага тръгнах да слизам от колата.
-Не, пусни го моля те Джъстин.
-Кристи не се намесваи! - провикна ми Джъстин. Личеше си, че е ядосан, но какво става.
-А ти скапан яко не смей да ми държиш такъв тон. Разкараи се от къщата ми.

Тогава Джъстин пусна брат ми, а той започна да ме бута към колата му.

-Да си тръгваме.
Качихме се набързо в колата и той през целия път не ми каза нищо. Аз се опитах да разваля тишината на няколко пъти, но той само ми казваше '' Не сега. ''