Wrong Numbеr

"Лъжи"

"Какво те забави толкова?"

Чух ясно плътния ми глас зад мен. Вдишах и издишах.

"Ти да не мислиш,че е лесно да слизаш по......."

"Ти!!"

Започнах бавно да се отдалечавам от човека срещо мен.

"Почакай."

"З..ззащо не ми каза по-рано?"

"Можех ли,не е чак толкова лесно."

"Подиграваше ли ми се?"

"Никога."

"О моля ти се спри да ме лъжеш. Ти си виновен за всичко. Ето великият Джъстин Бийбър..поп иконата се присмя успешно на една негова луда фенка. Не почакай бивша фенка. Сигорно нарочно си пратил папараците при мен да ме изкарат жалка. Ти знаеше ли? Кажи?"

"Кристалче моля те,спри да бягаш от мен. Как можех да ти кажа? Здрасти аз съм Джъстин Бийбър искаш ли да си бъбрим. Щеше да си толкова внимателна с мен,да не ме нараниш. И не не съм изпращал никакви папарацо."

"Значи така...ето присмя ми се хубаво,сега мога да си ходя."

Обърнах се и тръгнах към нас,какво ми ставаше? Защо започвам да плача за някакъв известен глупак,който хубаво се присмя на гърба ми. Чух отново плътно сексавият му глас. (Ще се перна в някое дърво)

"Почакай...никога не бих ти се подигравал,знам,че се познаваме от малко време..."

"Задръж за малко. Ти ме познаваш,аз не те познавам,познавам само един долен  лъжец."

"Не,ти ме познаваш истински. Ти ме знаеш като Джъстин,а не Джъстин Бийбър известния"

" Ще ти дам още...."
.....

"Ето ги...там са...бързооо..."

В далечината се чуваха много гласове.

"Папараци."

Той хвана ръката ми и започна да ме дърпа в най-различни посоки. След доста влачене на мен самата ние се изкачихме на един висок връх ,а там видяхме колата му..предполагам. Насочихме се към нея и той ме натика вътре.

"Къде ме водиш?"

Той не ми отговаряше,а просто продължаваше да кара по черния път.