Втората братовчедката на Елза (Временно спряна.)

Глава 1 първи ден

Гледна точка на Елза.

-Елза, ставай вече! Ще закъснеем за училище.
Извика моята скъпа братовчедка с която живеем в Бруклин. Забравих да се бредставя, аз съм Елза Уинтър имам специслните сили с които контролирам снега и скрежа. Нашата къща е двуетажна и в нея живеем трима души: аз, енергичната ми сестра Ана и странната ни братовчедка Мелъди Карвър, росителите ни починаха в самолетна катастрофа когато са отивали да видят братовчедка ни, вуичо ни и вуйна ни. За сега Мелъди успява да намери пари за нас, искам много да й помогна но тя каза, че няма нужда- имало много време докато парите й свършели. Тази жена от къде ги намира всъщност.
- ИМА ПАЛАЧИНКИ.
Чу се вик от долния етаж който можех да се закълна, че е на Ана. Бързо се изтрелях от леглото към гардериба ми в който човек може да си направи модно ревю, причината- Ана може да омете 20 палачинки за 10 минути а има само 6 за трите ни. Както и да е. Днес реших да нося обикновенни джинси с бяла блуза на която пишеше ''Бъди свободна''. Измих си зъбите и очите и си сплетох пясъчно-русата коса на традиционната за мен странична плитка като я преметнах през лявото си рамо. Слизъх по стълбите когато:
- Не Ана няма да ти дам една от тези на Елза.
Чу се мелодичният глас на братовчедка ми, явно първите четири вече са изядени.
- Ето ме, дано има и за мен.
Казах аз като влизах в кухнята.
- По изненадващ начин твоите палачинките са опечени от мен, но, не са изядени от Ана.
На думите на Мел, аз и тя се засмяхме докато Ана от срам почервеня.
- Момичета автобуса всеки момент ще тръгне.
- Не сме си взели шлиферите.-викнахме аз и Мелъди. Забравих да опиша как изглежда, Ана има ягодово-руса коса и много лунички които си правеха пътека над бузи те й и зелени очи, Мелъди имаше много тъмно-кафява (почти черна) коса която беше и къдрава вързана винаки на конска опашка с лилава панделка. Ана носеше тъмно зелена рокля без ръкави до коляното, Мелъди беше като мен само блузата й в тъмно лилаво с думите ''Остави ме на мира''. С Мел отидох ме до закачалките пред входната врата на които бяха закачени две меки шлиферчета с качулка, едното беше светло синьо а другото-бяло. Взех всетло синьото а братовчедка ми се облече с бялото.
- Още не разбирам защо си криете лицата така.
Айде пак традиционната ни лекция но тя попита.
- Спокоино ще смъкнем шличерите когато някои каже, че сигурно ни е срам и за тива си крием лицата за да не съдят по външния вид.
Същата лекция изнасяме аз и Мелъди поне веднъж годишно.
Излязохме от вкъщи, заключих ме вратата и се качихме в автобуса. С Мел седнах ме на пред последните места защото на задните седяха ''Голямата четворка'' Рапунцел Корона, Хълцък Хорндор 3-ти, Мерида ДинБроч и Джак Фрост. Тези четиримата постоянно ни бият ( мен и Мелъди) и ни се бодиграват, казваме на Ана да стои на страна такаче да не е замесена в бодиграфки. И още нещо когато за първи път срещнах Рапунцел веднага я разпоснах като наша братовчедка ( Мелъди е от страна на татко и не е свързана с Рапунцел но е друга тема защо е при нас), още се чудя как не ни е разпознала.
- Я виж те, малките мис тайност.- като стана дума за дявола. Това е Джак Фрост.
- Сигурна съм, че просто ги е срам от това как изглеждат.- каза Рапунцел. Я почакай малко, сега е момента. С Мел се спогледах ме.
- Най-накрая някой да им го каже.
Чух ме от предната част някое момиче.
- Очаквах да мине по-дълго време преди някои да ни каже това.
Каза Мелъди и си смъкна качулката, не носеше фондьо тен или коректор защото нямаше толкова пъпки, и аз бях същата.
- И учаквахме поне досега да си се сетила кои сме Рапунцел.
Добавих аз като си смъкнах моята качулка. Всички ни зяпаха кои както може от мястото си, докато стигнах ме училището никой не беше мръднал.
- Извинете но вече стигнах ме. Хайде с нас Ан
Каза Мелъди но никой не помръдна отново. С нея просто си проправих ме път през тълпата до най-близката врата и Ана беше зад нас.
- Довиждане момичета.
Извика Ана докато тичаше на пред.
С Мел отидохме до шкафчетата си, тя е номер 113 а аз 112 такаче бяхме съседи по шкафче. Взех ме си учебниците по история и се запътих ме на там готови за интересен ден.