Втората братовчедката на Елза (Временно спряна.)

Глава 5

Гледна точка на Елза
Събудих се от писък, мисля че и другите се събудиха от него. Вече бяха писъци които идваха от Мелъди. Тя още не се беше събудила и знаехме, че сънува кошмар. Когато пищенето намаля с момичетата я разтърсвах ме за да излезе от това състояние. Малко по-късно Мел рязко си отвори очите в които се четеше загриженост и страх, като стана каза:
- Не ме следвайте, не искам да пострадате.
И сякаш се стопи във въздуха. Какво става тук и защо Мел беше уплашена?
- Елза Уинтър! Чухте ли какво казах?
Попита учителката ми по география. Вече беше втори час, а аз още не съм се концентрирала.
- Извинете госпожо но, не.
Казах засрамено, госпожата беше много мила и но строга, за това видя, че нещо ми се е случило. Този час съм била извинена но и да се опитам да внимавам какво казва.
Няколко минути по-късно.
Гледна точка на Джак
Вече е обяд а Мерида все още ни отбягва. Чух от Рап, че се мотала с братовчедкуте й и още някоя. Остава сега и да седне с тях.
- Хей Джак!
А ето я най-накрая.
- Има ли проблем да седна с братовчедките на Рап и приятелката им?
Попита ме тя.
- Да има. От теб се очаква да се движиш с по-добрите, а не с някакви загубенячки.
Като казах това, в очите на Мерида се видя срам, и така трябва да я е срам защото иска да се движи със загубенячки.
- Довиждане.
Каза тя и отиде при момичетата.
Малко по-късно
Обядът почти свърши. Точно като ставах ме една от стените гръмна. Точно по сред бял ден.
От там се показа момиче с кафява коса, и червени очи. Изглеждаше многа красива.
- Предайте ми Мелъди Карвър и никой няма да пострада.
Значи е тук за една от тях.
- Мелъди не е тук.
Извика тази Елза. Явно Мелъди е страхливка.
- Значи ти и изпрати кошмара заради който тя изчезна за да ни предпази.
Извика отново тя с гняв в гласа. Но мен не ме забелязваха защото се бях скрил. Всички излязоха освен мен, Елза, Ана, Мерида и нивото момиче.
- Точно така, очаквах да не му обърне внимание и да остане, но сега виждам причината да избяга. Алексис, стара приятелко, тя те е оставила сама да вардиш по приятелите й.
Значи новата се казва Алексис, още нещо да има. Чух рев които идваше зад мен, беше много тих а аз се бях скрил там където бабите готвят. Някой ми запуши остата и ми шъшна, ама кой се държи така с мен!? Трябваше обаче да съм тих за да не загазя така че нямах избор. Човека бе ше точно тази Мелъди за която се говореше. Беше облечена с камуфлажни панталони, потник в сребърен цвят и в косата имаше сребърно цвете. Температурите разко спаднаха, скреж се образува на различни места, а под елза имаже ледена снежинка. Аз ли го правех?
Около Елза се образуваха заострени висулки които се изтреляха с невероятна скорост към момичето, висулките я закачиха на стената.
- Наприва така, че Мелъди да се върне, иначе ще останеш ледена скулптура завинаги.
След тези думи Мелъди до мен извади зкатен лък, като опъна тетивата до край ярка стрела с интересни пера и морско син връх се появи. Мелъди се прицели и оцели момичето от едната и страна. След като стрелата докосна кожата тя просто заспа.
- Момичета!
Мелъди изскочи и тръгна към тях.
- Добре ли сте? Съжалявам за притесненията.
- Къде беше? Притесних се както ти се птитесняваш когато покрай брат ти е тихо или в лагера.-Алексис (да знаете че след тиренцето е човека който е говорил)
- Наистина съжалявам и тъкмо там бях.-Мелъди
- Елза, защо не ни каза, че имаш специални способности.-Ана.
- Сигурно сега ме мислиш за чудовище и именно заради това ги скрих.-Елза
- Да те мислим за чудовище? Та ти стана по-яка сестра пт преди което не мислех, че е възможно.-Ана
- А аз все повече съжалявам, че не прекарвам време с вас!-Мерида
- Внимавай какво си пожелаваш!- Мелъди и Алексис едновременно
- При нас всеки ден и имам предвид всеки ден е така. Един или друг ни напада. Аз трябва да вървя, довиждане-Мелъди
Мелъди свирна с уста, чу се плясък на криле и зад нея имаше дракон с нещо като шипове. Беше тъмно лилав, корема беше тьоркоазен а шиповете- ярко розово. Тя се метна на гърба му и отлетя.
Алексис започна да души наоколо но после се спря, сякаш е усетила нещо но не е било толкова важно.
- Трябва да опазим това което се случи в тайна. Иначе всички които знаят ще са в опасност.
Съобщи Алексис със огромна сериозност. Всички кимнаха и си отидоха. Когато видях, че районат е чисти излязох, обаче това беше грешка. Алексис се появи от нищото.
- Знам, че видя всичко и знам, че Мел те е видяла за това те оставих като усетих присъствието ти. Пази тайната на всяка цена иначе Мел ще стжалява, че заради нея още някой е мъртав.
Изчезна след като си каза думите а аз бях в шок. Тези момичета са по опасни от мой познат.

Здравейте хора, искам да ви предупредя, че рядко ще качвам поради липса на интърнет, но това не значи, че не пиша. В свободното си време (което е много) измислям много начини да протече любов и приключение както и шеги. Дано ви харесва книгата и ако има нещо което не ви харесва, споделете.