Нова година-Нови учители
Рея е вече 12 клас и очаква с нетърпение новата и последната година в училище.Но има нещо променено в него.През лятото се носеха слухове ,че ще има нови учители.Питате се дали е вярно?Е да отговоря на въпроса ви-да вярно е...
След физическото ,потни потнички отиваме на музика.Тук ми върви доста добре, но не и ако ме накарат да пея.Хващаше ме голям срам. Миналата ни учителка,когато ме дигаше да пея,винаги млъквах и почвах да се потя като прасе. Госпожа Парк беше стара дама на около 60 години с посивяла коса,но имаше ангелски глас.Малко чалната и проклета ,ама те всички са така.
След като пристигнахме с Хюра в подземието на училището,където се провеждат всички музикални часове,за да не се пречи на останалите преподаватели, се запътихме се към стая 010.Седнахме ,както винаги ,на предпоследния чин към вратата.Бих седнала на последния чин,но той е зает от кифленските задници на трите най-популярни(те така си мислят) в училище-Сейрин,Юна и Шинхе.Това са най-големите кифли,които някога може да видите.Мязат на нееволюирали маймуни,но все пак се мислят за Мис Свят.Зарибяват се с всяко момче,което видят,ама доста често си остава само несподелена зарибявка. Явно днес късмета е на страна на Хюра,защото след като звънецът би,не влезе девственик с котка,а момче ,отново на около 20 с огнено червена коса и красотата на ангел.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
"О мили господи!"
Не беше много висок,но пък тялото му беше убиец.Има силни ръце,които си личат от бялата риза,която носеше.Плътни розови устни и малко носле.Със сигурност бих изглеждала странно ,че седя с отворена уста и точа лиги по господина,но всяко момиче в стаята прави същото като мен,така че.
Излязох от транса си ,когато видях госпожа Парк да влиза в стаята и да застава до новия господин.
Госпожа Парк: Момичета,затворете си устите и спрете да оглеждате внукът ми ,ако обичате.
Това което каза ме шокира.Внук?
Госпожа Парк: Това тук е моят внук Парк Джимин и той ще ви поеме и замести мен.
Р: Как това прекрасно същество е роднина на тая дърта кранта?-прошепнах на Хюра.-При това баба?По-скоро трябва да е нещо като прабаба!
След като госпожа Парк най-накрая си замина,господина ни накара да се представим.Всеки взе участие и каза името си,заедно с това какво обича да прави.Човек след човек най-накрая стигнаха до нас.
Х: Здравейте,казвам се Уанг Хюра и обичам да тренирам.
Господин Парк: А какво тренираш?
Х: Лека атлетика.
Господинът само кимна и погледът му се насочи към мен.Веднага погледнах към краката си и почнах да си играя с крайчетата на блузата си.Навик.
Р: Ъм името ми е Хан Рея и обичам да пея и танцувам.
Не трябваше да казвам това.Знаех какво ще последва.
„Не можа ли да кажеш ,че обичаш да играеш голф или нещо подобно?"
Джимин: Ще ни попееш ли малко?- попита.
И да познах.Съдбата не ме обича,ама изобщо.Сега какво ще правя?Нямам на къде на избягам,освен ако някой дупка не се появи на пода точно под мен и да ме завлече с нея.Ама кой ти има тоз късмет?Ми не съм аз.
Кимнах леко и отидох до пияното.Седнах на стола пред него и оставих клавишите ми да шарят в красивата мелодия на песента на Кристина Агилера-Hurt.
Пях с цяло гърло,опитвайки се да забравя ,че всички ме гледат.Перфектно взимах всеки тон.Дали ще е нисък или висок.Пръстите ми продължаваха да шарят по белите и черни клавиши ,възпроизвеждайки красивите тонове.Когато приключих около мен беше тишина и не посмях да се обърна.
Но ей така от нищото чух пляскане.Обърнах се и видях как всеки в стаята пляска.Всички изглеждаха шокирани,но щом се осъзнаха ми изпратиха малки усмивки.Погледнах към господина и го видях с огромна усмивка да гледа към мен.Сведох глава от срам и отново започнах да си играя с блузата.
Джимин: Уха Рея!Имаш уникален глас.Не знаех ,че го имаш в себе си.Справи се с всяка височина без гласът ти да трепне.За това се изисква много талант и трениране на гласа.От колко време се занимаваш с музика и пеене?
Р: Не се занимавам с пеене, просто го правя като забавление.
Господин Парк: Съветвам те да започнеш,защото това беше най-невероятното изпълнение,което съм чувал.
Р: Благодаря ви.
Р: Колко трева пуши днеска?-попитах ,като се обърнах изцяло в нейна посока.
Х: Хаха забавно.Сега защо не ми каза, че си продължила да пееш?
Р: Не си питала.
Х: Невъзможна си.
Аз само се ухилих като идиот и продължих да слушам как съучениците ми се представят,но и от време на време хвърлях поглед на господина,за разлика от Хюра, която нон стоп го зяпаше.
