In Love With My Teacher

Глава 51

*Гледна точка на Техьонг*

Решихме че още на следващия ден ,след като бащата на Рея ми даде позволението си  да я отведа в клиниката  на Мин,тръгваме.

След дълъг разговор с родителите ѝ,напуснах болницата и се прибрах.Започнах набързо да опаковам дрехите си.Точно когато си прибирах последния чифт чорапи,Йонги ми звънна.

Йонги: Всичко е уредено.Утре сутринта ще бъде пратена линейка,за да вземат Рея.Баща ми ще бъде там ,ако стане нещо ѝ повреме на пътя.

Т: Добре,благодаря ти.Всичко си писал на моя сметка,нали?

Йонги: Не беше нужно,но да.Не се тревожи.Тя ще е в добри ръце.

Т: Знам.Лека,братле.

Йонги: Лека.

Не мигнах през цялата нощ.През цялото време си мислех за нея.Как едвам не я изгубих.Дано в новата клиника нещата се подобрят.

*На другата сутрин*

8 часът.

Тогава тръгваме.И това е след точно един час.

Запалих колата си и потеглих към болницата.След като пристигнах,видях че Джейбъм ме чака на входа.

Джейбъм: Готов?

Извадих си сака от багажника и просто кимнах.Насочихме се към спешното отделение ,където в момента се намира Рея.

Когато влязохме в отдела ,където линейките приемат пациенти,видяхме как я качат в линейката пратена от клиниката на Мин.

Господин и госпожа Хан се доближиха към мен,все още гледайки ме малко злобно.

Дехьон: Ще спазваш всички правила.Всеки ден ще се обаждаш ,за да съобщиш състоянието ѝ.Ако се случи нещо веднага ни звъниш.Ясно?

Т: Да,господине.

Получих едва доловимо кимване и от двамата.Те се доближиха до дъщеря си,спяща спокойно на носилката и я целунаха по челото.

Джейбъм ме потупа по гърба и ме дари с лека тъжна усмивка.

Джейбъм: Време ме е да тръгвате.

Качих се отзад при Рея и затворихме вратите.Седнах до главата ѝ и започнах да галя лицето и косите ѝ.

Хванах ръката ѝ в своята и започнах да оглеждам лицето ѝ.

Кожата ѝ изглеждаше още по-бледа от обикновенното.Изглеждаше като мъртвец.