Глава 53

1.1K 150 56
                                    

Днес ще тръгвам на училище и се чудя, да се радвам ли, да плача ли.

Писна ми да стоя вкъщи,но все пак това е училище.

За пръв път станах лесно от леглото.Може би защото си легнах с кокошките миналата вечер.Не исках да мязам на зомби днес.

Взех си душ и си избрах дрехи.Времето беше топло ,затова взех от дрехите ,които Хюра ми изпрати миналата седмица.

Взех и си облякох бежав половер,като го запасах с кютава черна пола.Обух си черни чорапи и ниски черни кецове.

Обух си черни чорапи и ниски черни кецове

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Оппа: Хайде сис!Ще закъснееш.

Р: Хубу де!Идвам.

Оппа: Хюра те чака долу.

Р: Оки.

Набързо си взех чантата и притичах до колата на Хюра.Щом влязох , я прегърнах и тръгнахне към училище.

Щом стигнахме изведнъж главата започна да ме боли.Тази загоба на памет започва да ме изнервя.

Докато излизах от колата,залитнах малко,но успях навреме да се подпра преди да падна.Хюра ме погледна загрижено,но просто отметнах с ръка ,за да ѝ покажа че съм добре.

Влязохме в училище и се запътихме към стаите си.Тъпото главоболие не намалява ,а прави точно обратното.

" Имаш само няколко часа.Потрай малко.След това ще се прибереш и се потънеш в страната на сънищата. "

Ще бъде едни дълъг ден......

~~~~~~

Най-накрая обяд.Умирам от глад.

С Хюра,Джиьон,Кай,Чан и Чен се настанихме на обичайната ни маса.Веднага започнах да нагъвам сандвича си.

Чан: За сега как е първият ти ден в тази адска дупка?

Р: Бива ,само дето тъпото главаболие не ме остава на мира.

Кай: Да не би да си спомни нещо?

Р: Неп нищо.Но имам чувството че нещо напира в главата ми да си спомни.

In Love With My TeacherDonde viven las historias. Descúbrelo ahora